— Загубвайки значителна издръжка и здравна осигуровка, бих добавил.
— Не е малко.
— Действително.
— Нямате ли информация за този близък? Дете? Любовник? Роднина?
— Не.
— И това е всичко? — Ларсън бе прекарал значителна част от службата си в четене по лицата на прословути лъжци и нареди Съндърланд сред най-добрите от тях. Беше лъжец. Това не бе всичко и Ларсън го знаеше.
— Възможността господин Ромеро да бъде пуснат в изпитателен срок подпали пожар в кабинета на главния прокурор на САЩ. Заедно с него се възобнови интересът към откриването на г-жа Стивънс, известна още като г-жа Фризън.
— И?
— И аз не разправям клюки и не правя намеци. Ларсън внимателно се взираше в него в очакване на поредната лъжа.
— Просто дочуваш някои неща, това е всичко — каза Съндърланд.
— Бихте ли се обадили заради мен? — попита Ларсън.
— В събота? Ларсън отвърна:
— Искате да изчакате до понеделник ли? Казаха ми, че ако Марковиц не е дешифрирал целия списък досега, то е на път да го направи всеки момент. Съмнявам се, че някой от нас е успял да се наспи през изминалите трийсет часа, но мога да ви уверя от свое име, че няма да си свърша работата по най-добрия начин, ако трябва да чакам до понеделник.
— Ще трябва да изчакаш тук.
— Бива ме в чакането — отвърна Ларсън, сдържайки вълнението си. — Държавна работа, нали така?
Съндърланд не оцени сарказма и излезе от стаята. През отворената врата Ларсън успя да зърне заместник-шерифа, който пазеше отвън. След минута положи глава върху ръцете си за кратка почивка. Изправи се веднага, щом Съндърланд се върна.
Той седна на мястото си явно под огромен емоционален натиск. Напомни на Ларсън за съдия, който се връща в залата за обсъждане със съдебните заседатели. Съндърланд каза:
— Някоя си Алис Дънбар се появява в група здравни осигуровки с тригодишна давност в болницата „Свети Лука“ в Минеаполис. Социалната осигуровка, която е предоставила, е същата, която й дадохме за Фризън. Вероятно е нямала друг избор. Има смисъл: след 11 септември е направо невъзможно да получиш фалшива социална осигуровка. Промяната на името в Дънбар е законна — направена е легално в Калифорния. Освен това има още една социална осигуровка, издадена от Министерството на финансите на името на някоя си Пенелопе Дънбар, родена в Калифорния, понастоящем петгодишна. Осигуровката на детето е била изпратена до пощенска кутия в Минеаполис. В доклада на служителя, извършил проучването, са споменати няколко телефонни разговора с местната болница. В него пише, че по това време нишката е била обещаваща.
— И?
Съндърланд, изглежда, не бързаше, опитвайки се да постигне по-голям драматичен ефект, и това раздразни Ларсън.
— Никакво развитие. — Изражението на Съндърланд отрази шева на Ларсън. — Ти си този, който намеси правителството. Макар да е изпратил доклада до нас и до правосъдието, не го е изпратил до кабинета на главния прокурор. Това се случва преди малко повече от три месеца. Явно докладът никога не е попадал при главния прокурор. Този служител е имал не само номера на пощенската кутия, където е била изпратена социалната осигуровка, но вероятно и адреса й. Този тип е свършил много добра работа. В Министерството на правосъдието имаше сериозни размествания след провала на закрилата на Ридж и Хоумланд, но вероятно няма защо да го казвам на теб. Но доколкото мога да преценя, същото се отнася и до човека, за когото говоря. Изглежда, всичко е замряло дотам.
— Точно така — отвърна Ларсън, после промърмори: — Или пък е умряла.
5.
Минеаполис, Минесота, се точеше покрай прозорците на автобуса, докато пътникът се наслаждаваше на последната възможност да запечата в съзнанието си лицето на следващата си жертва. Трябваше да добави промените във възрастта, в цвета на косите и прическата, теглото; после се съсредоточи върху зелените очи, меката извивка на брадичката и разположението на ушите. Откри мъничък сърповиден белег, скрит сред космите на лявата й вежда. Не влагаше нищо в името — Алис Фризън, Алис Дънбар. Вместо това мислеше как ще изсече ивици в нея, отначало повърхностни, а там, където е необходимо, и по-дълбоки. Пленяваше го красотата на наситеното червено на фона на бледата плът.
Дупката на коляното на изтърканите му дънки разкриваше тъмната кожа на латиноамериканското му потекло. Коляното му се движеше в такт с вибрациите на градския автобус. Платът трептеше заедно с гористозеления суичър, в който бе облечен. Но не и тялото му. Всеки мускул бе свит и напрегнат като на котка, готова за скок. Вдигнатата качулка оставяше лицето му в сянка, приличаше на монах, затова и любопитното малко момиченце, разглеждайки го усърдно от предната седалка, не можа да различи чертите му. Само две втренчени очи, толкова невероятно тъмнокафяви, че изглеждаха почти черни. Те се сведоха и го върнаха към кръстословицата в скута му.