Трябваше да благодари на поредната топла вълна за това, че четири от шестте прозореца бяха или открехнати, или напълно отворени. На два от тях имаше монтирани вентилатори, които шумно се въртяха и му помагаха да замаскира действията си.
Апартамент 3Д трябваше да заема четирите прозореца отдясно. Първият от тях бе открехнат с десетина сантиметра и гледаше към празната кухня. Паоло долови женски глас на фона на музика в стил Ню Ейдж. Това не е човешки глас, установи той. Електронен. Компактдиск или телевизор. Поколеба се, докато чу напътствията и разбра, че е йога. „Напрегнете корема, стегнете задните части и се залюлейте като конче люлка…“
Следващият прозорец бе затворен. Без да се показва, той го проучи по-отблизо: заключен. Но третият, на спалнята, също бе отворен.
Надзърна иззад рамката достатъчно навътре, за да я види. Не гледаше към него, а към телевизор, където инструкторката продължаваше да показва движения. Алис бе облечена в черен бански костюм или трико, прилягащо плътно по стройната й фигура и дори се бе врязало в задника и слабините й. Беше мокра от пот, а няколко косъма от пубиса й се бяха подали по краищата. Паоло отново усети да го изпълва желание.
Измъкна бръснача иззад токата на колана си и преряза найлоновата мрежа на кухненския прозорец.
Премерен риск. Ако промъкването му се провалеше, можеше да стане неприятно. Шумно. Можеше да се окаже принуден да работи невероятно бързо. Нищо ново на този свят. Най-обещаващите ситуации често се оказваха неблагоприятни.
Пресегна се през разреза в мрежата и събори чаша с топло кафе от плота. За негово удоволствие тя се разби върху плочките на пода.
Погледът му попадна на втория прозорец, когато тя излезе от позицията, сви крака пред себе си и се изправи.
— Ехо? — извика тя.
Отправи се към кухнята, като опъваше трикото си назад, задникът й се поклащаше примамливо.
Паоло се плъзна покрай прозореца, преряза мрежата към спалнята и за секунди се вмъкна вътре. Сърцето му биеше лудо.
Тя бе прибрана и спретната. И мъртва, преди да разбере, помисли си той.
Чу я да събира парчетата от чашата и да ги хвърля в боклука. Пусна чешмата, вероятно за да намокри гъба. Нямаше да забележи разреза в мрежата, защото методът му бе да работи по самия ръб, до рамката. Както я бе наместил, когато я остави, тя трябваше да блъсне мрежата, за да забележи повредата. Падането на чашата би могло да се приеме за случайно. Щеше да го припише на вятъра, въпреки че чашата бе тежка, а въздухът — неподвижен. Щеше да си го обясни с вибрациите на съдомиялната машина, макар тя да не работеше. Хората искаха да вярват в прости обяснения. Ако е имала някакви страхове, точно сега трябваше да са я обзели. Надяваше се вече да трепери, когато се изправи пред нея. Умееше да вае човешкия страх като грънчар влажната глина.
Паоло влезе в дневната и дръпна прозрачните пердета, доволен, че по телевизията четирийсет и няколко годишната плоскогърда инструкторка продължава с упражненията. В момента жената на екрана примамливо разтвори крака. Паоло бе превъзбуден като атлет преди стартовия изстрел.
Носеше се плавно из стаята, притиснал гръб до стената, в очакване тя да мине през вратата. Беше изгладнял. Усещаше напрежението във въздуха. Мога да я подуша, осъзна той.
Винаги свършваше толкова бързо. Надяваше се този път да проточи момента възможно най-дълго. Не му се случваше да убива жена всеки ден, още по-малко млада и хубава като тази.
Жената влезе обратно в тясната дневна и бе готова отново да се заеме с йога, когато Паоло обви ръка около шията й в задушаваща прегръдка. Захватът с лакът прекъсва едновременно дишането и притока на кръв към главата. Той я вдигна във въздуха, докато тя риташе и се съпротивляваше, като не обръщаше внимание на вършеещите й лакти. Вкара коляно в гърба й и без да отпуска задушаващата хватка, я тръшна върху опашната й кост. Успя да обезвреди лявата й ръка, а след малко и другата, връзвайки ги с белезници зад гърба й. Отново приложи задушаващата хватка, за да не й позволи да се разкрещи, и я завлече в средата на стаята, като усили със свободната си ръка звука на телевизора.
Зърната на гърдите й бяха щръкнали под трикото и той почувства желание да я обладае. Възбудата му растеше от трескавото й дишане, от повдигащия се гръден кош и краката, които се търкаха един в друг. Реши да й се порадва, преди да я убие или поне преди да е напълно негодна.
Главата й се люлееше на всички страни, а очите й се бяха разширили като панички.
Отпусна задушаващата хватка, за да притисне устата й и да заглуши надигащия се вик. В същия миг използва бръснача да среже презрамките на трикото, като я поряза. Необходими са няколко дълги секунди, за да усетиш болката от остър бръснач.