— Шериф! — изкрещя Мандърли само на стъпка зад него.
Ларсън трябваше да се увери, че е тя, преди да го извлекат навън. Тънките като бръснач прорези не се нуждаеха от съдебен патолог, за да бъдат определени правилно. Изблъска някакъв служител от криминологията, опитвайки се да види лицето на жертвата.
Падна на колене, когато едрият юмрук на Мандърли се стовари в тила му. Ларсън погледна през рамо ръката му и каза:
— Дай ми една минута. Шейсет секунди. После ще продължим.
Лицето на Мандърли се бе зачервило от тичане и яд, но щом погледите им се срещнаха, го остави и отстъпи назад.
Пластичната хирургия бе най-добрият приятел на защитения свидетел, макар Хоуп да се кълнеше, че никога няма да прибегне до нея. Имплантанти в брадичката, бузите, гърдите и задника; ботокс; цветни контактни лещи; зъболекарска намеса; лазерно епилиране и въображението на хирурга можеха толкова радикално да променят външния вид на човека, че единствено специалист от лабораторията можеше да потвърди интервенцията. Пренебрегна цвета на косите, притисна брадичката, за да изглежда плоска, носа — по-широк, дръпна скулите, продължавайки да се пита възможно ли бе да е тя.
Използва химикалката си, за да отстрани косата от шията. Ушите бяха също толкова индивидуални, колкото и отпечатъците от пръсти. Дясното ухо изглеждаше естествено, очевидно недокоснато от хирург. Не принадлежеше на Хоуп Стивънс. Веднъж Ларсън бе прекарал часове, наблюдавайки я, докато спи. Това не бе нейното ухо. Отдъхна си.
Сега се чудеше какво обяснение да измисли и се поколеба за миг, докато съчини лъжата.
— Ръкавици? — помоли той служителя.
Не обърна никакво внимание на Мандърли, който не се стърпя и попита:
— Какво, по дяволите, правиш на моето местопрестъпление, заместник-шериф?
— Ръкавици — повтори нареждането си Ларсън, раздвижвайки пръсти в очакване на поръчката.
— Ако възнамеряваш да местиш главата й, забрави — каза Мандърли. Но явно бе одобрил ръкавиците, защото служителят постави един чифт в очакващата ръка на Ларсън.
Той надяна ръкавиците, разтвори единия клепач и докосна повърхността на окото, търсейки липсващата контактна леща.
— Името на жертвата? — попита Ларсън.
— Не съм в настроение да правя подаръци — отвърна Мандърли. — Ще поговорим отново, когато стигнем в участъка, след като шефът ти е говорил с моя.
Ларсън смъкна ръкавиците и ги остави да паднат. Извади документите си и ги подаде на Мандърли. Започна да обяснява:
— Мислехме… общо взето… съдейки по това, което чухме за престъплението… адреса… че вероятно познаваме жертвата. Но явно сме сбъркали.
— Дай да се изясним. Пристигаш тук с желание да ни сътрудничиш, но променяш решението си, след като си видял лицето й?
— Защо старата жена? — попита Ларсън. — Някаква теория затова?
— Защо кръст от циците до оная работа? — Мандърли напипваше истината. — Това пасва на профила на онзи, когото търсите ли?
Ларсън се замисли как да изиграе този ход. Ротем му бе поставил задачата да проследи Марковиц и нямаше никаква представа за намеренията му; ако нещата стигнеха до шефовете, което нямаше как да стане преди понеделник сутрин, всичко това можеше да го натопи.
— Собственик ли е на апартамента, или е наемателка? — попита Ларсън.
— Току-що дойдохме. Ще ни дадеш ли минутка първо да я опаковаме?
— Обзалагам се, че е наемателка.
— Да не би да ми казваш, че е станала грешка?
— Много вероятно. Доста си приличат.
— Тази и коя друга?
Ларсън поклати глава, изразявайки нежеланието си да споделя повече.
— Да, точно това си помислих и аз — каза Мандърли. — Предполагам, че имаш теория за съседката?
— Възрастна жена като нея… вероятно отдавна живее в блока. Когато тази тук се е оказала проблем, той се е обърнал към по-възрастната за това, което му е трябвало.
— И какво може да му е трябвало?
— Става дума за наемни убийства — обясни Ларсън, избягвайки истината. — Възложено ми е да ги спра. Този бръснач… — Ларсън посочи разрезите. — Виждали сме го и преди.
— Ние също — каза Мандърли.
Ларсън се изправи, замаян от изтощение. Но не бяха физическите предизвикателства, а тази информация бе това, което го накара да се препъне.
— Какво значи това?
— Имаме подобно убийство, бръснач като този тук, по-рано днес. Допускам, че си имаме работа със сериен убиец. — И добави: — А и ми се струва, че вие, федералните, сте изпуснали такъв. Прав ли съм?