Тази, която Паоло държеше, натежа: бе загубила съзнание от страх, или може би я бе стиснал прекалено силно. Остави я да се свлече на пода. Прекрачи я и се приближи към останалите две. И двете рязко се отдръпнаха.
— Адресът на майката на Пени. Веднага! Децата го зяпаха с широко отворени очи. Женствената погледна към компютърния терминал на металносивото бюро.
Паоло сграбчи телефона и го изтръгна от гнездото в стената, в случай че някой възнамерява да го използва. Даде й сигнал да се приближи и тя го направи, без да се бави излишно. Колежката й, онази, която четеше, се пресегна да я спре, но жестът й остана неразбран. Набитата жена спокойно се приближи до терминала и седна. Паоло се премести зад нея, за да може да вижда екрана. Намираше се толкова близо, че ако пожелаеше, можеше да я разпори от ухо до ухо.
— Ако направиш нещо да…
— Няма.
Той я гледаше, докато тя претърсваше досиетата на различни служители.
Продължаваше да е нащрек между ударите на клавишите. Следеше часовника на стената, жената, седнала при децата, другата, все още в безсъзнание на пода. Надяваше се да не я е убил.
Тя прехвърли няколко досиета, всяко от което имаше дигитална снимка. Бяха изминали една-две минути. Законът на Мърфи му напомни, че съвсем скоро всичко щеше да се прецака и ако не побърза, щяха да го пипнат.
Интересът на Паоло към Пени и майка й бе разкрил неговите намерения и бе посочил мишената му. Докато се добереше до Хоуп Стивънс, известна също като Алис Стивънсън, тя щеше да е предупредена и той отново можеше да я изпусне.
Това бе немислимо. Нямаше такъв вариант. Трябваше да измисли някакъв начин да я изпревари.
Тогава забеляза чантата на женствената, оставена върху бюрото, след като бе извадила от нея телефона. Решението му се роди ненадейно.
— Бързо!
Ужасена, тя започна да щрака по-бързо.
Когато чу пръстите й да спират, Паоло се вгледа в съобщението на екрана:
Пени Стивънсън.
РОДИТЕЛ/НАСТОЙНИК: Алис Стивънсън.
АДРЕС: Пощенска кутия!
— Адресът й — каза Паоло.
— Вижте сам — отвърна жената. — Няма нанесен такъв. — С трепереща ръка тя посочи съответния ред на екрана.
— Трябва ми домашният й адрес… — повтори той. — Веднага! — Пресегна се, грабна чантата й, извърна се и взе останалите две от рафта.
Мършавата се съвзе и приседна на мястото, където бе паднала. Свенливо подръпна ръба на роклята си. Беше се набрала нагоре по бледите й бедра, разкривайки чифт тънки чорапи, които свършваха под коленете й. Сякаш участваше в разговора, тя му каза:
— Веднъж ги закарах у тях. — Погледна към колежката си зад компютъра и продължи: — Онази виелица миналата година. Автобусите… — Задави се. — Таванско помещение на площад „Джеферсън“.
— Идваш с мен.
— О, господи, не…
Той извади портмонетата от чантите им. Мършавата изглеждаше зашеметена. Би предпочел женствената заради удоволствието, което щеше да му достави, но трябваше да се задоволи с тази, която му бе отредена.
— Сега имам домашните ви адреси — обясни той и им посочи портмонетата. — Имам шофьорските ви книжки и снимките на вашите деца, както виждате. Аз съм слон.
Трите се спогледаха озадачени.
— Деца! — извика Паоло към седналите на пода малчугани: — Какво знаем за слона?
Едно момченце енергично вдигна ръка.
— Сам си опакова багажа!4
Няколко от другите деца се разсмяха. Паоло им подсказа.
— Забравят ли слоновете?
— Не! — извикаха децата.
Той се обърна към жените и им каза:
— Нито пък аз, ако някой се опита да ми пречи. — Хвърли кутията с хартиени кърпички към мършавата, която бе коленичила. Приземи се в краката й. Попита я коя е нейната чанта и след като му каза, извади връзка ключове за кола.
— Ти ще караш. — Вече вървеше към вратата. — Никой няма да излиза оттук. Не се обаждате и не отговаряте на обаждания. Ако стане въпрос, приятелката ви си е тръгнала по-рано. Някое от децата е отскубнало телефона от стената. — Вдигна двете портмонета. — Продължавате и завършвате деня както обикновено. Прибирате се у дома. Както разбирате, ще ви следя. Не се обаждате една на друга, не казвате нищо на никого: на съпрузи, роднини, на никого! Ако децата се разприказват, погрижете се. Утре сутринта можете да правите каквото искате.
За последен път хвърли бърз поглед към женствената; усещаше удоволствието, което би му доставила. Провикна се към стаята:
— Запейте!
Докато вървеше по коридора с мършавата до себе си, дочу тъничките им гласчета да звънят като мънички камбанки, не в тон, но прекрасни в чистотата си.
13.
— Както виждате, в момента сме доста заети, г-н полицай — обясни внушителната сестра от спешното отделение на Ларсън.
4
Игра на думи: trunk на английски език означава както „голям куфар“, така и „хобот на слон“. — Б.пр.