Бени продължаваше да стои неподвижно и не реагираше; Стъби не отговаряше на повикванията по радиото. Но кой би могъл да нахлуе в автобус през единствената врата, при това заключена, и да надвие двама шофьори и един заместник-шериф?
Ларсън долови приглушен шум. Трясъци. Точно когато превърташе ключа, с крайчеца на окото си зърна паркирана зад колонките за дизел щатска полицейска кола и си помисли: Бени би отворил на униформен полицай.
Докато Ларсън отваряше вратата и влизаше, трясъците спряха внезапно. Ларсън усети едновременно вкуса и тръпчивия мирис и разпозна източника — паралитична граната, експлозив, използващ въздушното налягане, за да блокира тъпанчетата и синусите и да остави атакуваните временно глухи и в полусъзнание.
Тесните стълбички, които водеха към мястото на шофьора, му пречеха да разгледа салона на автобуса. Видя единствено Бени, чиято риза бе подгизнала от кръв. Първата преценка на Ларсън беше, че на човека му е текнала кръв от носа — типично за паралитичните гранати. Но тогава забеляза прецизната линия под челюстта му, точно като хирургически срез. Изцъклените очи и застиналият поглед говореха недвусмислено: Бени бе мъртъв.
Все още с пистолет в ръка, Ларсън се сниши, изкачвайки стъпалата на автобуса, готов за сблъсък. Трясъците, които бе дочул, идваха от нечии отчаяни опити да проникне през бронираната врата в кабината на Хоуп. Отляво, зад сгъваемата маса видя Стъби — в безсъзнание или мъртъв. Кланси, другият шофьор, седеше изправен на тапицирания стол; главата му бе килната назад. Играта на джин-руми3 между двамата бе прекъсната внезапно. По Кланси нямаше следи от кръв и рани.
Нямаше следа и от представителя на властта, пътеката със спални кабинки от двете страни бе празна.
Един от стиковете за голф на Стъби лежеше пречупен пред вратата на кабината в дъното, която изглеждаше невредима и говореше, че Хоуп е в безопасност — повод за огромно облекчение. Нашественикът се бе опитал да използва стика, за да разбие вратата.
Съществуваше само един ключ за тази врата, скрит в тайник в отсека на двигателя. Ларсън се придвижи напред.
Стовари се тежко, когато нечия силна ръка го сграбчи за глезена и го дръпна. Пистолетът се удари в килима и отскочи встрани. Въздухът му излезе и той усети замайване.
Натрапникът бе жилав мъж с мълниеносни реакции. Сграбчи Ларсън за косата и дръпна, но той се претърколи наляво, избягвайки острието, насочено към гърлото му. То обаче засегна дясното му рамо. Ларсън се освободи, скочи напред и грабна оръжието си. Извъртя се и произведе три бързи изстрела. Два от тях попаднаха в огледалния таван, който рухна на парчета и сребристата вихрушка го заслепи.
Силен удар го улучи в челюстта и главата му се отметна назад. Неволно стреля отново. Натрапникът се просна върху му и той осъзна, че един от изстрелите е попаднал в него. Сграбчи мъжа и усети раздирането на плат. Униформа. Ларсън се мъчеше да се измъкне, но раненият не му позволяваше да се добере до оръжието си. Отблъсна го, но заради раната в рамото ръката му увисна безпомощно, отказвайки да приеме какъвто и да било сигнал от мозъка. Вкопчен в хватка с мъжа, Ларсън замахна назад с левия си лакът и усети пращенето на кости, сякаш се чупи черупката на яйце.
После чу бързи стъпки и вдигна поглед точно когато натрапникът напускаше автобуса.
Стъпил на паркинга, униформеният започна да вика:
— Някой да доведе помощ!
Ларсън успя да се изправи на колене. Главата му се въртеше. Със замъглени очи се огледа за оръжието.
Хемптън видя как стройният служител на реда размахва ръце, докато вика за помощ. Кървеше. Мъжът се отпусна на колене пред вратата на автобуса.
Хемптън пристъпи иззад влекача с насочено към него оръжие.
— Ръце на тила — извика той, макар да не му бе приятно, че насочва оръжие към човек в униформа.
Когато полицаят приседна, Хемптън мерна белезникавото пламъче на изстрел. Първият попадна в бедрото му, ударът го хвърли назад и той загуби равновесие. Просна се върху нагорещения асфалт, завъртя глава надясно и като видя как заподозреният се отдалечава, стреля два пъти.
Тътрейки се към предната част на автобуса, Ларсън се опитваше да запечата всичко, което си спомняше за убиеца: тънък и жилав, силен, униформен, с белег. Съсредоточи се върху белега. Ивиците набръчкана розова кожа се кръстосваха и образуваха стилизирания символ на безкрайност от вътрешната страна на предмишницата му. Погледът на Ларсън се губеше в припадащата лилава пелена; тъмният, пулсиращ цвят го обгръщаше от всички страни. Рамото му бе лошо ранено. Кръвта лепнеше чак до кръста му. Усети слабост. Звуците кънтяха от всички страни. Отново подуши тръпчивия дъх, примесен с мириса на барут и сяра. Нагарчаше от кръвта. Повдигна му се. Стори му се, че го натискат и го държат здраво под вода, мътна вода. Опита да се освободи, но усети, че потъва. Все по-дълбоко.