— Хоуп…
— Замълчи, шериф. Досието ти трябва да е чисто. А нашата история трябва да бъде… достоверна. — Докато казваше това, тя вече беше свалила панталоните му и го държеше в ръка. Сложи ръката му на гърдите си и прошепна: — Нека този път, нашият първи път, бъде само мой. — От докосването му зърното й се втвърди и щръкна. Тя го досъблече и продължи: — Ще легнеш на леглото и ще направиш всичко възможно да ми устоиш. Ларсън отново се опита да я прегърне, играта, изглежда, му бе омръзнала, но тя го възпря.
— Моля те.
По тона й разбра, че говори сериозно. Може би не бе готова да прави любов. Може би още бе твърде рано за нея. Или желанието й бе породено от първичната нужда да владее положението, след като в продължение на години всеки миг от живота й бе контролиран и направляван от други. А всички около нея бяха мъже.
— Мой ред е — каза тя, сякаш в отговор на мислите му.
Положи го на леглото по гръб и се хвърли отгоре му, триейки горещата си точка в него, докато рисуваше абстрактни очертания с нежното окосмение. Приведе се отгоре му и доближи зърното на гърдата си до устните му. Докато езикът му се стрелкаше в кръг, около розовата пъпка, тя се отпусна назад, докосна го и той се разтресе от глава до пети. Поднесе му другата си гърда, докато пръстите й го изучаваха.
Отлепи гърдите си от него, повдигна се на ръце и се залюля, изпънала краката си, сякаш правеше лицеви опори, после бавно се сниши и той усети допира на горещата й кожа. Докосването на гърдите й го накара да запламти; тя бавно се отпусна върху него с цялата си тежест, сля се с него, ръка в ръка, корем в корем, бедро в бедро. Залюля ханша си, разтвори крака, пресегна се и го хвана; плъзна се надолу по дължината на гърдите му и това движение бе достатъчно да ги съедини без никакво усилие.
Притихнал, Ларсън бе изцяло проникнал в нея. Не помръдваха, никакво движение не нарушаваше допира им, освен засрещащите се удари на сърцата им. Тя го държеше здраво. Той се опита да даде някакъв ритъм, но тя прикова бедрата му и му прошепна страстно:
— Целият си мой. И наистина беше.
Жегата в стаята го замая. Изгуби представа за времето, но не и за нея. Сляха се в едно вибриращо цяло. Една самотна нощна пеперуда летеше под тавана в танц със сянката си. Трябва да бяха лежали абсолютно неподвижно повече от десет минути — никога не бе изпитвал подобно нещо. Веднага щом Хоуп усети, че ерекцията му си отива, с мощен тласък се повдигна и се спусна обратно така, че той отново проникна в нея, изпълваше я, допълваше я, а тя, приведена напред, продължаваше шеметния си танц. Телата им отново се срещаха, устните им шепнеха любовни слова.
— Толкова отдавна го исках — пошушна му тя. — Не можех да пропусна тази възможност.
Отново се изправи, притегли дланите му върху гърдите си и започна да се движи ритмично.
— Гледай ме — каза той, а когато тя го послуша, му се стори, че минават дни, преди очите й да се обърнат назад и светът да експлодира през двамата в точен до секундата синхрон от спазми и стонове на удоволствие.
Той се събуди от шума на течаща вода, идващ откъм банята. Беше готов да повярва, че всичко е било сън, ако не дочуваше стържещия вой на вентилатора.
Пейзажът от хълмчета и долчинки с пожълтяла есенна трева се редуваше с тъмни блатисти локви, свързани с криволичещи поточета, чиято вода хвърляше металически отблясъци. Двойка зеленоглави патици се издигнаха във въздуха и пресякоха шосето. Размахваха криле толкова бързо, че дори не се виждаха, издигайки се високо в сивото като барут небе.
Хоуп седеше с вкаменено лице на седалката до шофьора. Притеснението й се бе отбелязало на челото като родилен белег.
— Как можем да бъдем сигурни, че това ще свърши работа?
— Защото сме го правили и преди — отвърна Ларсън.
— Но все още никой не е звъннал.
— Ще звънне.
Той беше пренасочил разговорите от нейния телефон към своя подсигурена линия, след което го беше изключил, за да предотврати всяка възможност телефонът й да бъде засечен, а тя разкрита посредством сложния радиотелеметричен метод. Ако Пени беше отвлечена, ако похитителите й се обадеха, ако бъдеше направен някакъв опит за водене на преговори, Ларсън знаеше, че това ще бъде с едничката цел да я задържат колкото се може по-дълго на телефона и да я засекат. Не смееше да подценява възможностите на Ромеро. Ако можеха да подкупят федералната съдебна система, а някои казваха, че вече са го направили, тогава мобилните телефони нямаше да ги спрат.