— Какво има? Мога ли да ти помогна с нещо? Случай ли имате или какво? Така и не разбрах какво правите вие, хора, шерифите. Освен че пазите съдилищата, свидетели и такива работи. Не че това не е важно, нали разбираш, но да си призная, Роланд, не ми приличаш на човек, който по цял ден стои в съдилището.
Беше претъпкано. Ленени покривки. Сервитьорите бяха предимно възрастни мъже с черни панталони и бели ризи. Сервитьорките бяха облечени, сякаш са от момичетата на „Плейбой“ — бели престилки, мрежести чорапогащи и високи токчета. Франк знаеше каква е формулата на успеха и че не бива да се променя. Не можеше да чуе кой изпълнява песента, но Ларсън предполагаше, че е другият Франк.
Минаха през главния салон и влязоха в коридор, където Ларсън не беше идвал преди. Отделно от салона имаше още няколко малки зали. Сервитьори и сервитьорки влизаха и излизаха от тях, като правеха път на Ларсън и Франк.
— Забелязал ли си някой да използва телефона по-рано тази вечер? В 5:57, ако трябва да съм точен. Не че е станала някаква беля… — побърза да добави той с надеждата, че лъже убедително. — Но въпреки това може да изскочи важна информация за един случай.
— Чакай да помисля малко, Роланд.
— Не искам пресата да излезе с лоши публикации за ресторанта покрай това — каза той, след като ароматът от поднос с нещо чесново погали ноздрите му и му напомни, че умира от глад. — Шефът ми ръководи нещата доста твърдо.
— Кой ти е шеф в момента? Сигурно го познавам. Именно такива изказвания караха Ларсън, а и много други да се питат каква бе истинската същност на Франк.
— Не е от Вашингтон. Може ли да си взема храна за вкъщи? Препечени равиоли или нещо, което може да се яде в колата?
— Никакъв проблем.
— Ще си платя.
— Разбира се.
Кунето още не беше се обърнал за сервитьор, когато изникна човек на около шейсет, оплешивяващ, с влажни устни и изразително лице, подобно на онези по етикетите на бурканчетата със сос за спагети. Франк му поръча препечените равиоли за Ларсън. Сервитьорът моментално се отправи нанякъде със скорост, завидна за закръглената му фигура.
Ларсън довърши бирата си; беше я изпил прекалено бързо на празен стомах. И вече се чувстваше леко замаян. Помоли за още една.
Франк посочи телефона в края на коридора. Беше стар и очукан. В дъното мъждукаше знак изход.
— Гледай ти, дори не знаех, че тези частни салончета съществуват — каза Ларсън.
Франк поклати нервно глава, сякаш не искаше да има нищо общо със случващото се. Знаеше накъде бие. Ларсън понижи глас.
— Ти си добър човек, Франк. Всички знаем това — пазителите на реда, имам предвид. Семейството е важно за теб. Децата в този град са важни за теб. Футболната програма, която стартира благодарение на теб. Това е нещо много хубаво. — Направи малка пауза, за да даде време на Франк да осмисли думите му. — Случаят, по който работя, Франк, е свързан с едно дете. Малко момиченце всъщност. Времето е всичко в такива случаи. Сигурен съм, че знаеш това. Първите дванадесет до двадесет и четири часа са критични. Без арести. Без да пипам грубо. Но за да помогна на това момиченце, трябва да оставя съобщение на този, който се е обадил оттук преди деветдесет минути. От твоя телефон, Франк. Точно този тук.
— Не знам, Роланд — каза той неловко.
— Нали ти е ясно как ще се развият нещата, ако шефът ми започне да действа по неговия си начин? Ще има екип за разследване на местопрестъплението. Ресторантът ще бъде затворен. Гостите ще бъдат разпитани. Ще се записват имена. Детективи ще искат справки за кредитните карти, използвани тази вечер. Нали знаеш, че веднъж като захапят, федералните трудно пускат? Трябва ми име, Франк.
Кунето изглеждаше смаян.
— Хлапе? Малко момиченце?
— Точно така — отговори Ларсън и усети, че стомахът му се преобръща. — Отвратително е да използваш дете, за да се пазариш за нещо друго.
Една сервитьорка бутна вратата в края на коридора, стигна до тях и сервира бирата на Ларсън, отнасяйки празната му чаша.
— Всичко наред ли е, господин Франк?
Тя изгледа Ларсън, сякаш щеше да му се нахвърли и да го пребие. Ако се съдеше по раменете й, имаше сериозни изгледи за успех.
— Благодаря, Мади — каза Франк. — Има една поръчка за вкъщи. Погрижи се да бъде готова колкото се може по-скоро.
Мади си тръгна, бедрата й бяха като на атлет. Тяло като нейното не беше предназначено за късите полички, които Кунето беше разпоредил.
— Не ти трябва да се стига до грубости — каза Ларсън. — Това е всичко, което имам предвид, Франк. Възпрях шефа, защото му казах, че ще ни помогнеш да прескочим купищата заповеди за обиск и светлинното шоу от полицейски буркани отвън. Но в края на краищата, май така ще стане.