Ларсън гаврътна бирата. Господи, колко беше вкусна. Едва се сдържа да не се оригне.
— Катлин и Бриджит — започна Франк. — Близначките на сестра ми. На шест години.
Погледът му срещна този на Ларсън; очите му бяха тъжни и загрижени.
— Не казвам, че действително съм го видял да използва телефона. Разбираш ли ме?
— Кой?
Кожата на Ларсън настръхна. Той започна да обяснява:
— Начинът, по който действаме в такива случаи, е да убедим човека, с когото си имаме работа, че сме проследили телефона му и обаждането му от твоя ресторант. Повечето хора от бранша знаят, че по отношение на технологиите можем да правим каквото си искаме. Те не се съмняват в нашите способности. Нищо не те свързва с всичко това, освен че той е използвал телефона ти.
Франк кривна глава на една страна и погледна към Ларсън. Очите им се срещнаха отново. Ларсън остана уверен, съзнавайки, че моментът е настъпил.
— Дино Салво беше тук около времето, за което ми говориш. Пи едно питие на бара. По едно време стана и отиде до телефона. Не мога да кажа нищо със сигурност, но така и не се върна да си допие питието. Да ти кажа ли нещо за Дино? — попита той реторично. — Никога не оставя уискито си недопито.
Ларсън глътна останалата бира. На излизане подаде празната чаша на сервитьора, който му носеше поръчката в плик. Посегна за портфейла си, но Франк Кунето каза:
— Бе я стига, Роланд. Аз черпя.
— Бих искал да приема. Знаеш, че е така. Но се страхувам, че не мога. Това ще бъде ли достатъчно? — каза той, подавайки две банкноти по десет.
Франк му върна едната.
— Ще ти напишем и касова бележка. Черно на бяло.
— А и докато съм още тук, бих ли могъл да получа домашния адрес на нашия приятел и описание на колата му — добави Ларсън.
Дино Салво се оказа стар познайник на местните ченгета. След един разговор с детектив, който му беше приятел, Ларсън вече знаеше, че Дино е дребен пласьор, изпълнител на поръчки, подобни на тази с обаждането, който бе имал бизнес взаимоотношения с бивш рап изпълнител, оказал се гангстер — Елууд Елс или LL, както беше известен по улиците. LL в момента излежаваше присъда за стрелба в нощен клуб.
За Салво се предполагаше, че ръководи хип-хоп клуба на LL в Източен Сейнт Луис. Беше редовен участник в петъчна сбирка за покер на дребните риби като него, за която ченгетата знаеха.
Ларсън спря и се отби до магазина на една бензиностанция, откъдето купи фотоапарат за еднократна употреба и чаша черно кафе.
Салво беше регистриран като притежател на луксозен черен автомобил с претенциозен регистрационен номер LUV-NE1. Живееше на десетина преки от ресторанта на Кунето, на втория етаж в блок без асансьор. След като мина оттам с джипа, Ларсън видя, че в жилището не свети, и попита детектива за местонахождението на Салво и неговия „Таун Кар“ в момента.
Ченгето му се обади след двайсет минути, точно след като Ларсън беше приключил с яденето и пиеше второ кафе. Патрулка беше забелязала колата на Салво пред пицарията на Гунеро — място, познато на Ларсън, понеже сервираха най-добрата паста в града.
Салсата звучеше в директен конфликт с аромата на сос „Болонез“. Ларсън поговори със сервитьорката, подаде й двайсетачка заедно с фотоапарата и й даде точни инструкции. След това си проправи път през групичките високи коктейлни маси и столове към другия край на заведението. Музиката се смени с някакви марокански ритми. Разпозна Салво по простото описание, дадено му от Франк Кунето.
Арогантността на Салво си личеше от начина, по който беше облечен: твърде голяма колосана жълта яка стърчеше от разкопчаното му черно кожено яке. Дебел златен ланец се провиждаше сред гората от косми по гърдите. Часовникът му сигурно тежеше около килограм. Притежаваше ленивия поглед на някои от убийците, които Ларсън бе разпитвал, и счупения нос на човек, който обича да раздава юмруци, но нещо в него говореше, че кучето, което много лае, не хапе. Освен това Дино изглеждаше по-млад, отколкото Ларсън се бе надявал. Черната му коса беше зализана назад с обилно количество гел и лъщеше на светлината.
В една малка чиния пред него имаше сарми, в друга — кнедла, а в трета — шиш кебап. Мастиленочерната течност в купичката за топене явно беше причината за миризмата на канела.
Без да чака покана, Ларсън се настани срещу Салво. Сложи портфейла с документите си до чашата му с вино и го остави там достатъчно дълго, че да може Салво да ги прочете. След това го прибра обратно в джоба си, убеден, че докато прави това, Салво ще е разбрал с кого си има работа.