— Обичате ли сарми? — попита Салво, без дори да трепне. — Най-добрите сарми в града са тук.
— Ще мина и без тях — отговори Ларсън. — Дино. Дино остана невъзмутим.
— И двамата знаем, че си се обадил от ресторанта на Кунето, и двамата знаем на кого си се обадил и че някой друг ти е поръчал да го направиш, някой, който не заслужава да си губя времето с него.
— Ако не обичаш паста, правят и много добри препечени равиоли.
— Има поръчки, които си заслужава да бъдат поемани, но има и такива, които не струват, а тази спада към втората група. И хубаво би било за теб да стоиш колкото се може по-далече от нея. И твоите приятели също. Наеха те, защото могат да те пожертват, Дино. Чисто и просто затова. Би било добре да проявиш малко повече разум и да оставиш семейство Ромеро сами да се оправят.
На Дино му се искаше да си мисли, че е добър в тази игра, но при споменаването на Ромеро очите му трепнаха. Ларсън реши, че не е знаел чия поръчка изпълнява. Просто добри пари за едно обаждане.
— Обяснили са ти какво да кажеш — каза Ларсън. — И има голяма вероятност човек с ограничен интелект като твоя да е бил достатъчно тъп, че да си го запише. А това означава, че си изхвърлил една хартийка, нали, Дино? Хубаво е да помислиш за това. Дали ще я намерим в колата ти, в кошчето за боклук в ресторанта на Кунето или захвърлена някъде на улицата по пътя за насам? Не е още в джоба ти, нали? Защото това би било доста притеснително.
Честото му мигане и облизване подсказаха на Ларсън, че е засегнал чувствително място.
— Най-доброто, което можеш да направиш в момента, е да разпространиш новината, че федералните са засилили контрола върху поръчките, идващи отвън. Дори върху такива малки като едно обикновено телефонно обаждане. Доста здрав контрол. Направи си услуга, като вземеш парите за онова обаждане и заминеш на дълга почивка. На всеки, който е съдействал на тези хора, ще бъде предявено обвинение в съучастие при отвличане на дете. Федерални обвинения, федерален съд, федерален затвор. Отне ни по-малко от деветдесет минути да те намерим, Дино. Трябва доста повече да се постараеш следващия път.
Това беше една много проста стратегия. Ако Ларсън успееше да накара Ромеро да преговарят директно с Хоуп, той щеше да има шанс да намери детето. Но беше малко вероятно заплахите му да окажат някакъв ефект. Още много диновци чакаха на опашката.
Той понижи глас, наведе се над масата и открадна една сарма. Изяде я, докато говореше, което правеше думите му не много ясни.
— Който пръв ни предостави информация за Ромеро, получава пропуск „Излез от затвора“, както и печеливш билет от лотарията.
Ларсън не се шегуваше. Щатските лотарии се използваха от години като средство за отплащане на информаторите. Десет хиляди тук, пет хиляди там; билетът с дребната печалба се даваше за пред хората, за да няма въпроси относно произхода на тези пари.
— Харесват ли ти сармите? — повтори той.
Телефонът на Ларсън звънна. Той сдъвка и преглътна храната. Щом вдигна телефона, махна на младата сервитьорка, на която бе дал двайсетачката.
Съобщиха му, че два часа по-рано на телефона на Салво е получено обаждане от обществен телефон в Плано, Тексас. Очевидно още една задънена улица, но не беше нужно Салво да узнае това. Ларсън затвори и погледна Салво.
— А сега разбирам, че обаждането до теб — това, с което ти възлагат поръчката, е било направено от Плано, Тексас.
Дотук с истината. Нататък Ларсън започна да си измисля.
— Прибрахме твоят приятел преди около половин час.
Докато сервитьорката приближаваше, Ларсън премести стола си надясно до Салво, който беше задъвкал нещо. Прехвърли едната си ръка през рамото му, а след това се обърна назад и каза:
— Зеле!
Тя успя да снима два пъти, преди Дино Салво да се усети и да махне ръката на Ларсън. Той, от своя страна, стана и взе апарата още преди Салво да се е изправил. Двайсет добре похарчени долара.
— Колко ли време ще му трябва на LL да ме разпознае на тази снимка? — попита Ларсън. — А какво ще кажеш за Ромеро? Колко ли време ще им трябва да разберат, че си заедно с федералната инквизиция?
Челото на Салво се сбърчи от притеснение. Ларсън усети, че го е настъпил по мазола.
Сервитьорката се отмести, усетила неприятностите, които бе причинила. Няколко от седналите наблизо гости спряха да ядат и започнаха да зяпат.
— Как смяташ да постъпиш, Салво? Колко дълбоко искаш да нагазиш в това?
— LL няма нищо общо с това.
— Значи няма да имаш проблеми, когато му обясняваш за серията нови обвинения, повдигнати срещу него, и петте хиляди долара, внесени в брой, появили се в банковата ти сметка в деня, след като е била направена тази снимка.