— Какви пет бона? — Дино Салво не загряваше особено бързо.
Верността беше единствената валута за хора като него. Каквито и оправдания да предложеше за снимката, самото й съществуване щеше да посее семената на съмнението. Ларсън можеше и да не успее с този номер, но Дино не можеше да бъде сигурен в това.
Салво каза на келнерката да не вдига храната, докато следваше Ларсън извън ресторанта. За момент той си помисли, че човекът е достатъчно глупав да се сбие. Но се оказа, че е искал единствено да се отдалечат от ушите вътре. Сред влажния въздух и далечния грохот на трафика Салво понижи глас и предупреди Ларсън:
— Не се ебавай с мен.
— Аз вече се ебавам с теб, Дино. Стига си се правил на ударен. А си издрънкал нещо, изчезваш и аз преставам да се ебавам с теб. Обади се пак на онзи, който ти е платил, за да направиш онова обаждане, и ще съжаляваш за това между 12 и 20 години.
Ларсън посочи жълтата риза на мъжа:
— Имаш някакво леке тук. Май прилича на сос.
Обърна гръб на мъжа и се отдалечи, но по отражението в страничното огледало на паркирана наблизо кола видя, че Салво търка петното като обезумял.
24.
— Това не е официално разследване — започна Скот Ротем.
Погледна заместник-шериф Гила Гелдуиг, една необикновено привлекателна жена със смугли, мрачни черти на лицето и омагьосващи зелени очи. Тялото й, малко едро и тромаво по стандартите за фаталната жена, беше доста обемно в гърдите и фино в краката и й придаваше леко несъразмерен вид, който не би излязъл добре на снимка, но пък изглеждаше достатъчно добре, когато беше седнала, както в момента. Но лицето и очите й бяха това, което грабваше човек, и поради това Ротем полагаше всички усилия да не я гледа директно в тях и да не се поддава на неустоимия им чар. Важното бе този разговор, този разпит, да се окаже успешен. Заради Марковиц, Лаена и собствената му кариера. Петима защитени свидетели бяха убити през последните двайсет и четири часа. Кървавата баня явно вече бе започнала. Животът на хиляди други беше заложен на карта. Той я мразеше заради това, което представлява.
Навън вече се бе стъмнило. Движението по Пенсилвания Авеню едва пъплеше и от единствения прозорец на конферентната зала наподобяваше две реки от червени и бели светлинки.
Бяха седнали на овалната маса един срещу друг, а от лявата страна на Ротем седеше помощник главния прокурор на страната Тина Уонк, която имаше тен на манекенка и фигура, която допълваше избухливия й нрав.
— Трябва ли ми адвокат? — попита Гелдуиг.
— Във вашите права е да отправите такова искане. Вие ми кажете, трябва ли ви адвокат?
— Не и ако се сключи някакво предварително споразумение.
— Имали сте връзка с помощник-шериф Боб Мосли — каза Ротем.
— Съдете ме.
Тя владееше добре езика на тялото, но не можа да възпре аления оттенък, който пропълзя от яката на ризата под модерния й костюм към деликатното място зад ушите й.
— Мосли си призна всичко тази сутрин и имахме цял ден на разположение да разгледаме вашите действия, задачи и цялостната ви работа в Службите. Вие сте усърден работник. Доста сте обикаляли с Програмата за защита на свидетели. А сега сте тук. Повишават ви по служба необикновено бързо.
— Всички повишения са законни.
— Не се и съмнявам.
Тина, прокурорът, си водеше бележки, а химикалката й се движеше толкова яростно, че приличаше на стенограф.
— Каква е вашата позиция?
— Госпожо Гелдуиг, това може да е започнало като някаква игра за вас. Не съм сигурен. Може да е било заради парите, защото, бог ми е свидетел, всички ние искаме повече пари за тази работа. Може би причината се крие в потайността или в удоволствието от това да се чувстваш толкова значим за някого. А може би те, в този случай говоря специално за организацията на Ромеро, са се докопали до някаква информация, която биха могли да използват срещу вас. Да ви държат в ръцете си. Сексуалният ви живот, пороците ви, навиците ви да харчите, семейството ви. Споменавам тези неща само защото те са най-често използвани в случаи като този.
— Случаи като кой? — Тя затършува в чантата си и извади от там една фина носна кърпичка, с която забърса носа си повече от нерви, отколкото от нужда.
— Боб Мосли си спомня всичко, което ви е казал. Всичко, което сте го попитали.
За Ротем най-невъобразимото нещо в случая беше, че човек като Мосли би повярвал, че жена като нея изобщо би могла да си падне по него. Сега щеше да разполага с между двайсет и трийсет години да размишлява за това, а също и госпожа Гелдуиг, благодарение на показанията му.
— Това, което явно пропускате, заместник-шериф Гелдуиг, е, че Мосли ни каза всичко. Колкото по-дълго се правите на наивна, толкова по-малко време имате да минете от другата страна и да си помогнете.