Току-що излязъл на шосе 270 север, Ларсън прие обаждането от Ротем. Намираше се на около двайсет минути или повече от къщата, премина в най-лявото платно и натисна педала на газта, докато говореше по телефона.
Ротем каза:
— Има още нещо, което трябва да знаеш. От Програмата съобщават за петима мъртви свидетели. Всичките са били убити.
Лаена — причината за предателството или отвличането на Марковиц — изглеждаше толкова далеч от Пени и Хоуп, но само за Ларсън. За Ротем и по-голямата част от Министерството на правосъдието възвръщането на Лаена беше въпрос на национална сигурност.
Ларсън чу лекото пращене на статично електричество по линията.
— Защо само пет?
— Бързо схващаш — отвърна Ротем. — Сега към цялата бъркотия прибави и това: ръководството на Бюрото съобщава за раздвижване сред влиятелните престъпни фамилии на Западния бряг. Насрочено е събрание за този петък. Ще присъстват всички важни клечки. Мястото не е известно.
Ларсън събра две и две:
— Значи Ромеро са продали или подарили онези петима свидетели, за да докажат, че имат нещо наистина голямо — че могат да доставят целия списък.
— И сега смятат да го продадат на търг.
— Този петък?
— Два дена — потвърди Ротем.
Два дена да намери Марковиц. Два дена да открие Ромеро. Колко ли дълго щяха да оставят Пени жива?
— Слушай сега — каза Ротем. — Има още нещо, на което не знаем каква важност да придадем и дали изобщо да се притесняваме. От секретен източник е…
— Какво става, Скот?
На Ларсън не му харесваха всички тези уговорки.
— Изглежда, този източник е влизал в архивите за сметките на убежищата ни, включително и къщата при овощните градини. Но… и искам да подчертая това — няма индикации информацията да е стигнала по-далеч.
— Господи боже, Скот! — извика Ларсън и затвори. Трябваше да предупреди Марланд и Карлайл, че къщата може да е разкрита.
Първо опита с Марланд, но когато той не вдигна, се обади на Хоуп.
— Ало?
— Аз съм. Всичко наред ли е? — попита той, като се стараеше да говори спокойно и равномерно.
— Наред е.
— Слушай, къщата може би е разкрита. Не успях да се свържа с Марланд, така че ще опитам с Карлайл сега, но исках да чуя първо теб.
— Искаш ли да отида да ги намеря?
— Не! — извика той малко по-силно от необходимото. — Не излизай навън! При никакви обстоятелства. За нищо на света. Дръж заключено навсякъде, докато не се върна. Скрий се някъде вътре.
— Да се крия? Плашиш ме, Ларс.
— Само докато дойда. Говоря сериозно, Хоуп. Става ли? Не се крий на някое очевидно място. Не под леглото или в шкафа. Намери място, където можеш да се чувстваш удобно, без много-много да мърдаш.
Каза й да остави телефона на вибрация и после провери дали го е направила.
— До няколко минути съм при теб.
— Какво се опитваш да скриеш от мен?
— Не мога да ти кажа това, което сам не знам — каза той.
Паоло доста се отклони от пътя си, за да стигне до срещуположния край на къщата и да легне в очакване на патрулиращия, а това му костваше ценни минути. Приготвяше се да убива и затова не обърна внимание на настъпващото със залеза затишие. Само далечният лай на куче смущаваше неподвижния нощен въздух, спря за около половин минута, преди отново да разкъса тишината на нощта. Беше мъжко, без съмнение, търсеше си компания. Ниската мъгла се стелеше като завивка над земята, кълбеше се и се виеше, но въпреки това не надскачаше височината на един човешки бой. Движението на Паоло разкъса облаците пара, които бавно се разсейваха и топяха.
Къщата, останала на хвърлей разстояние, продължаваше да изглежда празна и необитаема. Не можеше да се отърси от мисълта, че всичко можеше да се окаже един сложен план, хитро скроен капан, в който да се хване. Изтичането на информация, поставянето на патрула го примамваха. Затова той отново прояви търпение, без да бърза особено да се озове под федерална опека. Остави обикалящия в кръг пазач да премине и да направи още една пълна обиколка и реши да не губи повече време. Не искаше да изпуска този шанс от прекалена предпазливост. Подобно на командос, допълзя по корем до избуялите около къщата храсталаци и зачака в готовност, с бръснач в ръка.