Когато чу приглушения, но отчетлив звук от чупене на стъкло, тя тръгна, без да се замисля. Важно беше да намери някое защитено място навън — колко пъти й го бяха набивали в главата! Не килер или таван.
Забеляза го на секундата — мозъкът й работеше трескаво след удара по стъклото. Тя грабна дългата възглавница в първата от двете задни спални, превърната в телевизионен салон. Разкопча ципа на продълговатата възглавница, просната върху двойното легло и енергично издърпа пълнежа, натъпквайки го в единствения шкаф в стаята, след което си даде пауза, изправена пред двете кофи с почистващи препарати. По лавиците в типичен правителствен стил бяха наредени като малки войници по шест от всеки почистващ продукт. Дезодорант. Четки за зъби. Аспирин. Ацетаминофен. Тампони. Паста за зъби. Крем за ръце. Малка аптечка. Колко пъти беше учила Пени да използва като оръжие наличните препарати, домакински продукти и изобщо всякакви предмети.
Думите, изписани на зеления флакон, се набиха в очите й: препарат за почистване на фурни.
Паоло открехна вратата на спалнята и опря гръб в стената, на достатъчно разстояние от вратата, в случай че някой започнеше да стреля напосоки. След това я бутна леко, колкото да види какво става навън.
Празен коридор. Без пазачи.
С бръснач в лявата ръка и с взетия назаем пистолет в дясната, той се придвижи надолу по коридора, опрял гръб до стената. Спря. Опита следващата врата. Баня, по-дълга, отколкото широка. Беше празна, но въпреки това се усещаше присъствието на човек — четка и паста за зъби, и двете нови, стояха на умивалника.
Зад следващата врата имаше още една спалня, чието легло беше оправено, но покривката беше набръчкана. Някой беше лежал там. Въздухът бе по-чист, по-малко прашен и спарен и Паоло можеше да си представи как Хоуп Стивънс проветрява, преди да остане зад черните завеси.
Хвърли един поглед надолу по стълбището. Ако имаше други пазачи, то те бяха долу. Тя с тях ли беше, или той някак си я бе изпуснал? Но жената най-вероятно се намираше тук, горе. Той се върна обратно по стъпките си и подмина вратата, от която беше дошъл, само за да попадне на неочакван коридор, който водеше към стая за гледане на телевизия.
Той се закова като вкаменен. Надушваше я: острата миризма на прясна пот. Мирисът на жена. Близо.
Вдигна леко пистолета, докато пристъпяше към вратата на шкафа в стаята.
Рязко я отвори и насочи пистолета в мрака. Намери една висяща връв и я дръпна. Самотна крушка просветна и разкри две пластмасови кофи и някакви парцали на пода. Всякакви видове тоалетни принадлежности и почистващи препарати по лавиците. Най-обикновен склад. Дълга бяла възглавница.
Паоло изви глава надясно: възглавницата на леглото. Беше деформирана.
Проследи ципа с поглед. Виждаше се малка празнина, ципът не беше затворен докрай.
Това беше.
С оръжие в ръка, Ларсън, без да иска, изцапа дръжката на вратата с кръвта на Марланд, след като открехна задната врата на къщата и се промъкна вътре. Беше обзет от паника и не можеше да се отърси от нея. Остави окървавения ключ в ключалката, за да не вдига повече шум, отколкото беше нужно. Успокой се, каза си той, но му се стори невъзможно. Беше намерил тялото само на един от мъртвите пазачи. Беше твърде тъмно, за да разбере кой е, но беше сигурен, че е Марланд.
Беше изоставил Хоуп тук. Беше я зарязал. Отново.
Придвижи се внимателно и нащрек през кухнята. Чисто.
Прегледа хола. Чисто.
Докато пристъпваше през него и коридора към малкия кабинет, старият паркет на сградата скърцаше при всяка негова стъпка. Независимо колко се стараеше да стъпва внимателно, паркетът все се оплакваше, на места доста шумно. Реши, че отвличането на внимание няма да е лошо нещо. Прегледа кабинета и се запъти по стълбището към втория етаж. Докато се качваше по стълбите, щеше да бъде незащитен и уязвим.
Притисна се към парапета и започна да се катери.
Стълбите издаваха всяка негова стъпка.
При първите звуци от неохотно поддаващото се дърво, Паоло се обърна към коридора и насочи поглед към стълбите, извеждащи на втория етаж. Някой идваше.
Хоуп видя натрапника, фиксирал поглед в нея. Бе забелязал пълнежа в дъното на шкафа. Тогава се извърна и се взря право в нея — точно в малката пролука в ципа, през която тя гледаше. Право в очите.
Той направи внимателна стъпка към нея. После още една, до самия ръб на леглото.