Двамата изядоха сандвичите си, без да проронят и дума; и двамата се чувстваха объркани. Сега всичко беше въпрос на време, докато Факултетът по планетарни и геофизични изследвания към Вашингтонския университет отвореше врати. Издирването на Марковиц щеше да започне не на шега.
В годините на своя разцвет Сейнт Луис бе домакин на световен панаир, олимпийски игри и национален конгрес на демократите в една и съща година — 1904-а. Стотици каменни палати, издигнати през онази златна епоха, все още продължаваха да стърчат, включително и дълга редица къщи по Линдел Авеню в северния край на Форест парк. Безупречно поддържани морави се простираха върху някогашния оживен калдъръмен път.
— Почти можеш да си представиш каретите, джентълмените с цилиндри и викторианските жени с техните чадърчета — каза тя.
— Портата към Запада — отвърна Ларсън от шофьорското място, докато пътуваха към Вашингтонския университет. — Всеки, отправил се на Запад, е спирал за провизии тук. Това е направило града доста богат.
В далечния западен край на парка, точно оттатък булевард „Скинкер“ театрално се издигаше светлата каменна фасада на Вашингтонския университет, демонстриращ неоготическа архитектура, която се конкурираше дори с колежите от Айви Лийг5. Сградата се издигаше сред внушителен брой дъбови, кленови и няколко брястови дървета. Там Ларсън бе подготвял своята вечерна магистратура, но се наложи да прекъсне в разгара на една доста сложна операция по защита на свидетел преди около шест години — случай, за който непрекъснато му беше напомняно предвид жената, която седеше до него.
— Какво има? — попита тя.
— Мислех си за неща отпреди шест години. А после си спомних, че Пени е само на пет годинки.
Тя се гримираше с помощта на малкото огледалце на гърба на сенника. Без да бърза, Хоуп създаваше образа на десет-петнайсет години по-възрастна жена с хлътнали очи.
— Искаш ли да ти кажа нещо? — попита го тя.
— Естествено, че искам.
— Тогава я намери. Вгледай се хубаво в нея. Тогава ще разбереш.
Усети, че гърдите му се стегнаха, а сърцето му сякаш се впусна в галоп, готово всеки момент да изскочи.
— Знаех през цялото време — каза тихо, без да бъде много сигурен, че тя ще го чуе.
— А аз чаках да ме попиташ.
— А аз пък чаках да ми кажеш.
— Мислех си, че би било низко от моя страна. Манипулативно. Нечестно. „Тя е твоя дъщеря, затова направи нещо“. Как бих могла да кажа това? — Тя не откъсваше очи от него. — Готов ли си да го приемеш?
Гърлото му пресъхна. Усети, че го заливат противоречиви чувства. Любопитство. Нетърпение.
— Екстра съм — успя да прошепне.
— Зелено е — каза тя.
Пое огромен риск, като я взе със себе си. Но изглежда, по-опасно бе да я остави сама и незащитена. Лесно можеше да оправдае идването й предвид компютърните й умения, но каква полза от това оправдание, ако нещо се объркаше?
Продължи да шофира.
— Защо още не са се обадили? — попита тя отново.
— Как изглежда тя? — попита той на свой ред. Хоуп стисна устни, извърна поглед от него и се опита да скрие очите си, които вече бяха пълни със сълзи.
— Не сега. Това е всичко, което мога да ти кажа. Моля те, не ме притискай. Колкото повече мисля за нея…
— Виж… може би не знаят какво да правят сега. Никога не са искали да имат Пени вместо теб. Опитаха се да проследят телефона ти, но ги отрязахме, и сега единственото, което им остава да направят, е да се опитат да те пипнат, докато ние се опитваме да пипнем тях. Едва ли биха преговаряли за освобождаването на Пени, докато не открият начин да ни надхитрят, а такъв начин няма. Знаят това. И ние го знаем.
Спря на следващия светофар. Университетът вече беше точно пред тях.
Тя не можеше да стои на седалката. Ларсън премина кръстовището и намери място да паркира. Изгаси мотора и тя веднага отвори вратата.
— Къде точно е Факултетът по планетарни изследвания?
— В крилото „Мейсълуейн“.
— Кое е то?
— Ще го открием.
Хоуп вече бе вън от колата. Ларсън също слезе, заключи и я догони на тротоара. Красивата сграда се извисяваше над тях.
Навела глава, Хоуп се изкачваше по наклона.
Той отново я догони.
— Дойде в Сейнт Луис заради нас двамата или заради Пени? — започна той, след което изчака малко, и продължи настоятелно. — Кажи ми защо дойде в Сейнт Луис, Хоуп? Искаш ли ме в живота си — твоя и на Пени?
5
Бръшляновата лига — група престижни колежи и университети в САЩ — „Йейл“, „Принстън“, „Харвард“ и др. — Б.пр.