— Не го избрах заради времето — отговори тя. — Но бъди така добър и не се ядосвай, защото не мисля, че мога да го понеса точно сега. Става ли?
Той се приближи до нея, докато продължаваха напред, и протегна ръка.
Тя я пое. Пръстите им се докоснаха и се сплетоха.
Ларсън стисна ръката й и тя му отвърна със същото. За момент се почувства сякаш се носи във въздуха.
— Не бива да правим това — каза му тя. — Не бива да объркваме всичко.
— Естествено, че можем — отвърна й той. — Нещата не могат да станат по-объркани, отколкото са; може само да се подобрят.
— По-късно — каза тя и ускори крачка.
Персоналът в офиса на Факултета по планетарни изследвания бе съставен от платени асистенти и завършващи студенти. Стените бяха облицовани със снимки на торнадо и сателитни изображения на урагани. Д-р Херман Милър, мъж в края на шейсетте, имаше тъжни кафяви очи, влажни устни и нос, който непрекъснато течеше и той често го попиваше с бяла носна кърпа. Носеше морскосин плетен пуловер, осеян с топчета, някои с големината на заешки опашки.
— Пак ли въпроси за Лео? — попита той. — Едва вчера разговарях с някого за него.
Ларсън представи Хоуп като Алис:
— Временно тя е нашият специалист по информационни технологии.
— Искаме да установим кои хора са имали достъп до основната система — каза тя. — По-точно през последните шест седмици.
— А ние ги прегледахме, точно както каза вашият човек. Няма скрито-покрито — каза Милър.
Това трябва да е бил Стъби, ако се съдеше по начина, по който докторът обясняваше. Трил Хемптън бе твърде печен и с улична закалка, за да затъва в подобни клишета.
Въпреки това Хоуп и Милър започнаха, като преминаха на техен собствен език. ID-логове, софтуер за разпознаване, за проследяване, ключови думи. Хоуп настояваше за по-конкретна информация всеки път, когато Милър изстрелваше прекалено бързо отговора.
Милър попита реторично:
— Би ли могъл Лео Марковиц да влезе и да излезе от Cray и от Silicon Graphics, без ние да разберем? Естествено, че е можел.
— Но ако Марковиц е в системата и дешифрира тези досиета едно по едно, което знаем, че със сигурност ще опита да направи, защото така е съставил програмата поначало, а не забравяйте, че досиетата са хиляди, то тогава процесорните записи би трябвало да отразят това, въпреки че не съдържат информация кой точно стои зад заявките.
Ларсън помоли за обяснение какво представляват процесорните записи, а Хоуп и Милър едновременно му отвърнаха с раздразнени погледи. Той отстъпи крачка назад и ги остави да си вършат работата.
След няколко горещи реплики от двете страни Милър измърмори нещо от сорта:
— Ако искате да направим един безполезен опит, заповядайте.
— Благодаря ви — отвърна му тя. — Накъде?
Милър, видимо подразнен от нея, я поведе по коридор, облепен със снимки на атмосферни явления и последователни фази на падаща мълния. Минаха през една стоманена врата и слязоха две нива надолу, озовавайки се в някаква подземна лаборатория. Стигнаха до врата, където Милър трябваше да използва своята магнитна карта, за да получи достъп.
Просторната стая бе хладна, а оборудването се състоеше предимно от наблъскани по етажерките черни, сини и жълти кутии с хиляди разноцветни индикатори по тях; всичките бръмчаха шумно. Редица след редица. Жички, лампички, вентилаторчета, и всичките свързани помежду си.
— Вашата мрежа — каза Хоуп.
— Нашият свързочен център — отговори Милър. — Един от трите в университета. Всеки ден имаме около петнайсет хиляди компютъра, свързани към тази система. Всеки студент, всеки факултет, който иска достъп, минава оттук.
Хоуп погледна дългите редици машинария и тесните пътечки между тях. Спря се да ги огледа, докато Ларсън и Милър продължиха напред без нея. Накрая Милър се обърна, за да я подкани да побърза.
Запознат с този търсещ поглед в очите й, Ларсън постави ръка на рамото на Милър, тъй като той беше на път да я извика.
— Cray е насам — каза Милър накрая.
— Доктор Марковиц е системен експерт — каза тя, повтаряйки това, което Ларсън й бе казал предварително.
— Описание, което не му прави особена чест — добави Милър от разстояние.
— Като консултант ли е работил тук?
— Да. Нашите симулатори на метеорологични състояния и модулите за прогнозиране се нуждаят от обслужване.
Той се върна няколко стъпки назад. Ларсън го последва.
— Лео е много повече от системен анализатор. Той е програмист, съставя кодове. Специални приложения, програмни модули. Преустрои системата до пълна интеграция. Увеличи с почти трийсет процента процесорната мощ, с която си мислехме, че разполагаме. Стабилизира платформата. И то без да е пипнал Cray с пръст.