— Допълнителен процесорен капацитет — започна тя. — Съществува ли някаква възможност да е бил в една мрежа с вас? — Преди още Милър да успее да отговори, тя зададе още един въпрос: — Някой проверявал ли е кой е имал достъп до мрежата?
— Мили боже! — измънка Милър и каза на вече напълно объркания Ларсън: — Уверявам ви, че пропускът е бил неволен.
— За какво, по дяволите, говорите вие двамата? Милър вдигна пръст и единственото, което можа да му каже, беше:
— Тя май откри нещо.
Кабинетът на Милър, истински образец на реда, имаше изглед към моравата на двора и пътечките, които я кръстосваха. Наложи се да бъде внесен още един стол, който накара кабинета да изглежда претъпкан.
Милър работеше зад бюрото си, като използваше два монитора и купища сгънати на хармоника документи от принтера.
Хоуп тихичко обясни на Ларсън:
— Суперкомпютърът на бедния човек представлява множество свързани в мрежа компютри. Всеки компютър или сървър през повечето време използва едва около петнайсет процента от капацитета на процесора. Свързваш много машини заедно и по този начин се възползваш от излишната процесорна мощ. Свързваш хиляда или десет хиляди и получаваш нещо като домашен суперкомпютър.
— Това, което току-що установихме, е, че нашата мрежа, тази, която Лео е създал, показва огромно допълнително натоварване от полунощ до седем сутринта през последните три седмици — обясни Милър.
— Марковиц е използвал системата незабелязан — намеси се Хоуп. — Докато всички останали спят, той е разполагал с процесор шест или седем часа. Работил е по бързата процедура.
— Бяхме се съсредоточили върху нашите Cray и Silicon Graphics. Но някой да се набута директно в мрежата? Толкова е очевидно на пръв поглед, но в същото време е съвсем ново за нас — просто не сме му обърнали внимание.
— Можем ли да го изключим? — попита Ларсън. Милър погледна остро, срещайки поглед с Хоуп, която в този момент каза:
— Не, не! Не бихте искали да го направите.
— Напротив, искаме.
— Всяка нощ той е в системата часове наред — каза Хоуп. — Доктор Милър може да надникне зад завесата и да проследи през кои портове се свързва и кой интернет доставчик ползва.
— Имаме вече достатъчно информация — повече от шест нощи работа. Ще идентифицираме неговия протокол за интернет услуга и с негова помощ би трябвало да заковем точното му местонахождение. Ако се движи, това може и да не ви помогне. Но ако стои на едно място…
— Естествено, че ще се движи — каза Ларсън. — Няма да ни остави вратичка да го намерим.
— Освен ако е невинен — каза Милър и се постара погледът му да се срещне с този на Ларсън. — Прекалено бързо го осъждате.
— Може да е наблюдаван или също като при мен да е хванат натясно — каза Хоуп. — Не смее да изпрати сигнал за помощ от страх да не бъде прихванат, но е достатъчно умен да ни остави виртуална следа, за която да се хванем.
— Разпитахме цялото му семейство — каза Ларсън. — Не ни казаха нищо, което би могло да ни наведе на мисълта, че е изнудван.
— Във всеки случай нищо, което семейството да е искало да сподели — каза Хоуп.
Все още заровен в документите, Милър отбеляза:
— Лео най-добре осъзнава риска от използването на един и същ комуникационен портал и един и същ протокол, нощ след нощ. Ако стои на едно място и успеем да го проследим, то трябва да е било умишлено. Оставя ви сламка, за която да се хванете.
Милър вдигна поглед от документите, отбеляза с пръст мястото, до което беше стигнал, и добави:
— А ако сте умни, ще се хванете.
32.
Жена със зелена коса мина покрай офиса на Ротем. Носеше черна пелерина и имаше остри уши. Ротем си помисли, че тя трябва да е от секретариата, но лимоненият й оттенък го озадачи. Нима тук приемат на работа варвари? Дълбоко се надяваше да не се окаже една от неговите заместнички.
Стана му тежко при мисълта за бащините му задължения и поредния Хелоуин в Белтуей; щеше да се забави с двайсетина минути, докато стигне до безопасния квартал, където бащите пийват малко повече, докато майките обикалят за бонбони с децата от къща на къща. Почувства, че денят се изнизва и краят на работното му време приближава, въпреки че обядът едва беше отминал. Плъзна пред себе си издраскания тефтер и прегледа по-важните си задачи. Нарисува няколко стрелки, след което бутна тефтера встрани, чувствайки се безпомощен. Разкритието, че в обкръжението им е имало къртица, както и настоящото разследване за нанесените щети бяха пречупили морално Отдела за задържане на издирвани от закона. Ротем не беше в най-доброто си настроение.