— Кайро.
— Да. Откакто видя снимка на пирамидите, иска да отидем там. — Погледът й се отнесе, като че ли връщаше лентата в съзнанието си.
Ларсън я придружи до входната врата и я представи на Томи Томелсън. Когато тръгна, се почувства ужасно самотен.
Томи Томелсън беше използвал част от застраховката, получена след смъртта на жена му, да си купи двумоторната „Кристина“, чийто двигател от 440 конски сили можеше да се монтира и отвътре, и отвън. Имаше GPS навигационна система, сонар, синоптичен радар и интернет връзка. Ларсън преглеждаше пощата си на своя блекбъри, докато управляваше лодката през плиткия канал между Гаспарийя и Усепа. Рибарски лодки, лъскави моторници и яхти задръстваха пренаселения канал. Ларсън даде пълна мощност веднага щом премина местата с ограничение на скоростта. След час щеше да се стъмни, слънцето грееше жестоко от запад, а въздухът бе наситен с онова странно предчувствие за промяна, което настъпва със здрача.
Ларсън се надяваше да се върне, преди мракът да се е спуснал окончателно. Не искаше да изпробва мореплавателските си умения върху шестцифрената инвестиция на приятеля си.
Усепа беше ивица частен островен лукс, дълга не повече от четири километра, а за да акостираш, бе нужно специално разрешение. Томи, който често ходеше до там с туристите, беше предупредил за Ларсън. Без никакви мостове, които да го свързват със сушата, и само заливът като точка за достъп, трудно можеше да се намери по-затънтено място. Идеалното убежище на Марковиц.
Щом слезе на безупречния док и тръгна към вътрешната част на острова, Ларсън се озова в миналото; навлезе в място, каквото никога досега не бе виждал. Тук нямаше коли, само голф картове, които се използваха за всичко — от поддръжка до транспорт. Ларсън се изкачи по пътека сред пищни ботанически градини с диви орхидеи, мангови дървета, тропически плодове и пъстри цветя. Гущерчета, които Ларсън помисли за плъхове, се стрелкаха в шубраците. Едноетажни, бели като мидени черупки къщи с имена на вратите вместо номера, тъмни капаци на прозорците и остъклени веранди. „Къщата на бегониите“, „Вила Бугенвилия“, „Къщичката на розите“. Ларсън се приведе под един натежал клон, който бе пуснал мустачки до земята като накъсано перде. В някои от къщите вече се виждаха светлинките на лампи. Въздухът ухаеше на парфюм. Малки вълнички се разбиваха в изкуствено изградения плаж под формата на полумесец. Няколко лодки се полюшваха закотвени там. Припадащият здрач скъсяваше разстоянията и изглаждаше очертанията на предметите и всичко придобиваше вид, типичен за след втория или третия коктейл.
Той отстъпи встрани от пътеката, за да пусне двойка тенисисти на средна възраст с наперена дъщеря, която се влачеше след тях, удостоявайки Ларсън с усмивка от зъбни шини. Пътеката свършваше пред стогодишна кръчма, от която долитаха звуци на оживление. Наситен живот. Тони Бенет пееше за изгубената любов.
Късче по късче, байт по байт, информацията на доктор Милър ги бе довела до тук — остров Усепа. Бяха обяснили технологията на Ларсън — бяха използвали интернет доставчиците, за да проследят дигиталната самоличност на Марковиц до директната му високоскоростна интернет регистрация.
Адресът беше „Пясъчния долар“, остров Усепа. Ларсън очакваше това да е хотел, а не частна резиденция.
Той намери мястото за интригуващо, уединението му вършеше прекрасна работа за скривалище. Идеално място за декодирането на Лаена.
Когато пътеката свърши, той влезе в кръчмата „Усепа“. Вентилатори и ленени покривки. Дървен бар с дузина различни бутилки ром, окачени надолу на металния рафт. Ларсън седна на един стол и поръча „Апълтън Естейт ром“ и тоник с резен лимон. Две жени стояха на маса до прозореца и отпиваха нещо, което приличаше на студен чай, докато възрастна двойка, поръчали бира, гледаше запис на голф мач. Една от жените носеше шапка на вещица и зелен нос. Другата беше с очила в стил Хари Потър и жезъл, подпрян на масата. Хелоуин за възрастни.
След десетина минути Ларсън поръча още един ром. Знаеше, че не бива да пие на празен стомах, и затова добави и пържени картофи към поръчката, това бе вечерята му. Завърши с еспресо. Влезе осемдесетгодишен мъж, седна и си поръча водка и севън ъп.
Ларсън мечтаеше за клуба по гребане „Сейнт Луис“ на езерото Крев Кьор, липсваше му както духовното, така и физическото изживяване. Почувства се уморен до смърт, въпреки че картофките му помогнаха малко да се разсъни.
Тамошният детектив, Харолд Монтгомъри, на когото Томелсън се беше обадил, беше стар, с румени бузи и миришеше на лимонов одеколон и джин с тоник. Привечер съвместяваше длъжността с тази на управител на хотела. Подаде на Ларсън влажната си, отпусната ръка и двамата се здрависаха, като размениха по няколко приказки за Томелсън. Монтгомъри носеше черни панталони, бяла риза, морскосиня вратовръзка на котви и ивица пот на челото. Спортното му сако бе в отблъскващо зелено, подходящо за работниците по магистралата. Късче храна бе заседнало между предните му зъби. Беше пропуснал да се избръсне на няколко места. Бялата му коса бе сресана напред в опит да прикрие растящата му плешивина. Вдигна показалеца на дясната си ръка, за да привлече вниманието на бармана, и веднага поръча джин с тоник.