Докато мъжът беше с гръб към него, Ларсън заобиколи оставения багаж и опита бравата на кухненската врата. Тя се завъртя. Отвори и влезе, опитвайки се да затвори безшумно зад себе си.
Две тихи стъпки го отведоха по-навътре в кухнята и далеч от полезрението на мъжа до входната врата.
Той свърза самолета с багажа на верандата. Похитителите на Марковиц го местеха.
Промъкна се тихо в малка трапезария. На голямата стена имаше огледало в рамка от мидени черупки. В него Ларсън видя профила на мъжа, който стоеше на вратата, докато даваше бакшиш на колежанчето и приемаше подноса с храна. После затвори вратата и остави подноса на земята, без да показва намерение да се храни. Ларсън чу как мъжът бърза нагоре по стълбите, изкачвайки се до втория етаж.
— Приключвай вече! — извика мъжът. — Защо, по дяволите, се бавиш толкова?
— Почти е готово — отвърна друг силен глас. Сякаш на по-възрастен мъж. Предизвикателен. — Файлът е голям. Най-много няколко минути. Просто събирай багажа. Не ме притискай.
Марковиц.
— Пристигнаха! — каза по-младият глас. — Току-що кацнаха. Всеки момент ще са тук, за да вземат нещата ни. Побързай!
— Казах, че е почти готово! — отговори по-старият мъж. — Нищо не мога да направя, за да увелича скоростта.
Ларсън чу отчетливото чаткане по клавиатурата; някой пишеше с бясна скорост. Почти е готово. Дали говореше за Лаена? Скорост на прехвърляне на данни. Къде и на кого?
Нямаше друг избор, освен да изиграе своя ход. Ларсън извади оръжието си и зави зад ъгъла в коридора. Промъкна се през миризмата на риба от вечерята и се насочи към началото на стълбите, които водеха към втория етаж.
Пристъпи напред колебливо. Оръжието му сочеше право нагоре към двамата, а може би трима, спорещи мъже, които чуваше, но още не беше видял.
39.
Томи Томелсън влезе в стаята със собствената си магнитна карта. Потеше се и лъхаше на горчиво-кисело, докато се обърна да заключи вратата и да я барикадира. В лявата си ръка държеше черно-бялата униформа на камериерка. Подаде й я и нареди:
— Облечи това. И побързай!
Тя тръгна към банята, но Томелсън й препречи пътя с протегната ръка.
— Няма нужда да се събличаш — каза той. — Освен това не искам да влизаш в онзи капан. — Посочи първо към спуснатите щори, после към вратата зад себе си. — Прозорците и вратата. Бърз изход.
Той се обърна към вратата, за да не я притеснява, и продължи:
— Не събличай дрехите си. Просто метни това отгоре.
— За какво е цялото това бързане?
Очите на Томелсън й казаха всичко.
— Някой е тук?
— Някакъв мъж на информацията задава въпроси — каза й той. — Нямам представа как ни е открил толкова бързо.
Хоуп хвърли бърз поглед към телевизора. През последните четирийсет и пет минути си бе блъскала главата какво да направи. Искаше Ларсън да е тук, когато тръгва да бяга. Искаше Милър да се обади с повече информация за електронното писмо, което спомена Марковиц.
Томелсън каза:
— Няма да поемам никакви рискове.
Тя помисли да му обясни какво е направила, но преглътна думите си. Опита да издърпа панталоните над прасците си, но нямаше смисъл; крачолите щяха да се подават изпод полата. Разгледа дрехата, разкопча ципа и я навлече през глава. Горната част скриваше ризата й, но полата, с пришита фалшива престилка, стигаше само до коленете й. Тя се пресегна под роклята, изрита обувките си, разкопча панталона и го свали.
Томелсън намери плик на хотелската пералня за мръсни дрехи и й го подаде. Тя сложи панталоните в него.
Някъде наблизо свиреше музика. Отекваха детски гласчета: „Почерпка или номер!“. Само преди няколко дни с Пени правеха подобни планове за тази вечер. Споменът за това я сломи.
— Обувките не са подходящи — каза тя, поглеждайки надолу.
Кафяви обувки без връзки с черна униформа. Томелсън не удостои това с отговор. Вместо това каза:
— Ще минеш спокойно през коридора. Използвай стълбите. Ще излезеш през задната врата на хотела, до игрището за голф. Насочи се надолу по колоездачната алея. Сега там цари бъркотия заради Хелоуин. Намери някое хубаво място, където има много хора. Когато си готова, ми се обади.
Той надраска номера на ъгълче от списание, откъсна го и й го подаде. Ръката му се тресеше — от алкохола или от нерви.
Хоуп пъхна листчето в джобчето на престилката си.
Зад Томелсън вратата се отпори с трясък и тя чу гръмотевичния звук на изстрели.