Ларсън внимателно огледа стаята. На пода, на не повече от две стъпки разстояние от крака на началника, имаше полуотворен плик за пране. Той разпозна панталоните на Хоуп, които й бе купил от Таргет.
Отвлечена? Избягала? Усети, че дишането му се учестява.
Ларсън трябваше бързо да измисли достоверна причина да излезе. Той помисли, че убитият мъж на пода е липсващият пазач на Марковиц. Мъжът е бързал за залива час след като Хоуп се бе регистрирала. Дали Ромеро имат човек в хотела? Имаше ли някакъв друг начин да са разбрали, че тя е тук?
Погледът му се върна на клавиатурата, чудейки се какво общо има тя.
— В стаята е регистрирана двойка — каза началникът, докато разглеждаше листа, даден му от патрула. — Възможно ли е щатски шериф да е искал да уреди нещо?
Той се опита да въвлече Ларсън в състезание по издръжливост на погледи, но той нямаше намерение да му го позволи.
— Шериф да носи 92FS.
— Аз лично нося глок — каза Ларсън и се потупа отстрани да му покаже скритото оръжие. — Също и всички от екипа ми.
— И този екип е…
— Базиран във Вашингтон.
— В плика за пране има чифт женски панталони четвърти номер.
За човек, който се опитва да се впише в стереотипа, Уогърс бе доста наблюдателен. Ларсън каза:
— Е, къде е тя? Ако това е отвличане, тогава съм длъжен да уведомя Бюрото… както и вашите момчета.
Това беше единственият коз, който можеше да изиграе — заплаха от федерална намеса. Надяваше се, че това ще му осигури привилегията да си тръгне, без повече да му бъдат задавани въпроси.
Началникът изгледа Ларсън, без да му мигне окото. Ако се съдеше по дъха му, човекът се бе почерпил с няколко чашки по-рано вечерта.
— Кои, казахте, са приятелите ви?
Ларсън не беше казал.
— Семейство Кемпър. Имат две красиви дъщери — добави Ларсън. — И двете са омъжени, но нещата се променят. Чуваме се от време на време.
— Е, щом е от време на време — отвърна началникът, мислейки за много остроумен.
— Защо не се приберете при приятелите си и не изчакате утрешния вестник? Ще е по-добре за всички.
— По-добре за мен — каза Ларсън.
— Имате ли лична карта или нещо такова? Ларсън имаше, но на нея пишеше, че адресът му е в Сейнт Луис.
— Ще ви напиша номера си.
Той заобиколи един патрулиращ офицер, който изпълняваше ролята на криминолог на местопрестъплението, и видя едно списание. Ъгълчето на задната корица беше откъснато. Ларсън го погледна за момент и реши, че представлява интерес. Хотелът бе прекалено луксозен, за да предлага скъсани списания.
Той надраска главния номер във Вашингтон — този на Ротем — върху някакъв абонаментен талон и го подаде на Уотърс.
— Имате визитки точно зад значката си — каза началникът, като посочи гърдите на Ларсън.
Той беше забравил, че е закачил значката там. Разбира се, имаше и в портфейла с документите си. Бързо каза:
— И ще съм щастлив да ви дам от тях, в случай че искате да прекарате следващите три дни в Талахаси по разпити.
— Знам кой сте — каза началникът.
Ларсън се съмняваше, че има и най-малка представа, защото много полицаи свързваха Шерифската служба със защитата на свидетели, но не беше невъзможно.
— Значи сме квит. Ще получите обаждане по някое време тази вечер или утре сутрин и ще искате да говорите с мен. Но първо позвънете на този номер, преди да направите грешка.
— Не приемам заповеди от вас, момчета — каза Уотърс.
— Тогава приемете съвет.
Ларсън не каза нищо повече. Той мина покрай мъжа и излезе от стаята с желанието да отнесе панталоните на Хоуп със себе си. Чудеше се дали те щяха да му подскажат какво се е случило с нея.
Ларсън излезе през задната врата на хотела, спря по средата на учебното голф игрище и се обърна да огледа покрива над стаята на Хоуп. Чудеше се дали няма да я види свита там, скрита в сенките. Не я видя. Попарен от тревога, той заобиколи, остави относителното спокойствие на задната част и се върна обратно отпред при шумната тълпа. Уплаши се от атмосферата, която цареше там, и се върна в наетата кола, без да я е открил.
Чак тогава се сети да провери мобилния си телефон, който не бе издал нито звук през последния час, с изключение на безуспешните му опити да се обади, и разбра, че е забравил да го включи. Иконките показваха, че има седем писма и две гласови съобщения.
Вече зад волана, той се свърза с гласовата си поща. Чу гласа на Томелсън и му се стори, че времето е спряло.
„Ларсън, Томи е. Слушай, някой души около хотела и това не ми харесва. Ще преместя пакета с костюм за Хелоуин. Обади ми се.“
Той изтри съобщението. Електронен женски глас обяви: „Второ съобщение“: