— Всичко ми е ясно.
— Но ти, Стъби и аз водим.
— Ами ако Скротъм се възпротиви?
— Тогава ще трябва да ме предупредиш, за да мога да измисля алтернативи. Не ме оставяй да вися.
— Разбрано.
— Ще трябва да се размърдаш, ако ще го правим довечера. Хващаш самолета до два часа. Ако Ротем е прав, че тази среща — този търг — ще се състои довечера, тогава това е единственият ни шанс. Внукът на Марковиц вече не играе. Трябва да действаме незабавно!
— Тогава защо продължаваш да ме държиш на телефона? — оплака се Хемптън.
45.
Стройни кедри, високи борове и пищни ели се виеха по склона на ниския хълм зад Катрина Ромеро, наподобявайки бръшлян върху руини. Надвисналите оловни облаци, накъсани, парцаливи, се носеха над главата й, а слънчевата светлина, която проникваше през тях, носеше усещане за лято и радост. Ветрецът довяваше мириса на горящи листа и звуците от оживен спор между някоя златка и катерица, които се надпреварваха да трупат запаси, преди зимата да ги е стегнала в хватката си.
Катрина яздеше жълто-сивия кон с мръсна бяла опашка. Беше облечена в черен жакет за езда върху шита по поръчка бяла риза с дузина седефени копченца отпред. „Материал за тоалетни чинии“, така един приятел на Филип наричаше пластмасовия заместител на седефа. Катрина яздеше изправена, бежовите бричове за езда бяха силно опънати.
Филип Ромеро, по кръв чичо на съпруга й Рикардо, но в живота — по-малък полубрат, бе застанал под нея и гледаше нагоре. Беше дребен мъж към трийсетте, с мургави черти и замислен поглед. Стрелна с поглед кожения клин от вътрешната страна на бедрата й, изгладен до блясък от часове триене в седлото. Тя се наведе и му подаде един CD-ROM в пластмасов калъф за бижута.
— Този е последният — каза той. — Сериозно, Кати, не знам как да ти се отблагодаря.
— Какво става? Защо да е последен? И не ми казвай, че всичко е наред. — Беше му копирала тези дискове всеки ден-два през изминалите три седмици. — Не изглеждаш добре, Филип.
— Претърпяхме огромна загуба — отвърна той. — Снощи почти не съм спал. Но това, с което разполагаме — този последен диск, — е повече от достатъчно за нуждите ни. — Долови промяна у нея.
— Значи след тази вечер повече няма да имаш нужда от мен.
— За прехвърляне на електронна поща върху дискове? Не. Но въпросът ти нещо не ми харесва. Какво има, Катрина?
— Защо не пояздим заедно? — попита тя и погледна към горите зад него. — Яздиш ли още? Колко време мина, откакто не сме яздили заедно?
— Не съм сигурен, че на Рикардо ще му хареса.
— Мислиш ли, че той действително е способен да изпитва любов?
Слисан от въпроса, особено от това, че го задават на него, на Филип не му остана нищо друго, освен да види как тя смушва коня с пети и си тръгва. Тя се надигаше и сядаше на седлото в съвършен унисон с тръса на коня по толкова изкусителен начин, че Филип реши, че е преднамерено.
Тя се извърна и извика през рамо:
— Ред Рок след половин час?
Изборът на мястото за срещата им не оставяше никакви съмнения у него. И през ум не му бе минавало, че това може да се случи.
Трийсетте минути изминаха бързо, докато подготви кастрирания жребец за езда, изпрати няколко съобщения и се обади на няколко души, за да си освободи време. Избра заобиколен маршрут през кедровата гора — покрай осмата дупка на игрището за голф, на два километра от пътя за Уинифред, после мина извън пътя неколкостотин метра на юг към групата скали, обрасли с червен лишей.
И за двамата това бе тайното им място, докато растяха като юноши, паметното място на сексуалното им съзряване, което оставаше най-яркият и жив сексуален спомен в живота му. Проливен летен дъжд. Двамата един до друг в малката пещера, тя — с подгизнала риза, щръкнали твърди зърна, които събуждаха фантазиите му. Докато се приближаваше към мястото, той си спомни как тя бе кръстосала ръце да се прикрие и собственото му смущение от това, че са го хванали да зяпа. Внезапната промяна у нея, когато ги отпусна и се изправи с типичната си горда осанка, а после се съблече точно тук, пред него. Никакви думи, никакви обяснения. Без и за миг да отделят поглед един от друг, голотата й остана някъде в периферното му зрение.
Беше му наредила: „Приближи се“ или нещо такова, без да остави съмнение кой владее положението. Привличаше го ярката бяла ивица там, където загарът свършваше в основата на тъмната й коса — толкова буйна! — до извивката на гърдите.