— Регистрирано е като клиника за хронично болни — съобщи им Ла Моя. — Корпорация, свързана със здравеопазването. Не е отчетено някой изобщо да е припарвал там, имам предвид сиатълската полиция. Имали сме повикване за окръг Кинг, но се обзалагам, че ще излезе същото. Които и да са те, каквото и да става вътре, си остава тайна. И го правят добре, недостъпни са.
— Това пасва на Ромеро.
— Да, така е.
— А ако има нужда хората ви да влязат?
— Дайте ни основателна причина и можем да вземем заповед за влизане.
— Дъщеря ми брои ли се за основателна причина? — попита Хоуп.
— Не — отвърна Ларсън, макар че го болеше да й го каже. — Не и преди да вляза вътре и да се убедя, че е там.
Ла Моя й обясни:
— Той е федерален. В момента в кабинета на главния прокурор се обработват документи, които да оправдаят това, че души наоколо. Ние сме съвсем друга история.
— Не може да няма хора, които влизат и излизат — каза Ларсън, имайки предвид срещата. — Бих искал да я заведа по-близо до портата. — Той посочи Хоуп. — Тя беше свидетел преди няколко години. Може да ни даде основателна причина, ако разпознае нечие лице.
Изражението на пълна обърканост върху лицето на Хоуп едва не провали нещата. Ларсън се опита да уравновеси изражението й със своето: презрително повдигане на вежда и решителен поглед. Да, беше огромно преувеличение, лъжа, но той искаше да излязат от микробуса и да се приближат към имението. За щастие тя разбра това и се въздържа от изказвания за каквото и да е било.
Ла Моя инструктира Били да смени положението на камерата, която гледа към портата. Изображението се разклати, когато камерата — временно закрепена върху телефонен стълб, както се оказа — се завъртя наляво. Ла Моя посочи един участък на екрана.
— Би трябвало да успеете да стигнете до това земно прикритие, като пресечете пътя, където сме, и вървите пеша. През гората може би е около километър в тази посока. Просто гледайте да спрете преди мястото, където могат да ви забележат. — Той отново посочи. — Тук някъде. Знаете правилата.
— Да, така е. — Ларсън знаеше, че Ла Моя може да му предложи съвет, но няма да се опита да го спре. Ако федерален агент желае да заеме дяволски тъпа позиция, Ла Моя бе готов да му позволи да направи тази грешка.
Но не и без да го предупреди, както се оказа.
— Ако решите да влезете там без потвърждение от кабинета на главния прокурор, е, води се недвусмислено частна собственост. Без някакъв вид заповед вие ставате престъпници, а не тези задници. Щом получим потвърждение, идваме да ви подкрепим. Така че мислете за това.
За Ларсън бе важно да се освободи преди пристигането на Ротем, да установи, че Пени е вътре, и да проучи обстановката от първа ръка.
Той, Стъбълфийлд и Хемптън щяха да проникнат и искаше да получи непосредствено впечатление, а не от екрана.
Гората беше гъста. Вървяха бавно. Опадали листа и трънливи храсти ги караха да заобикалят, докато Ларсън се стремеше да не загуби усета си за посока. След десет минути стигнаха до място, откъдето портата се виждаше в далечината. Ларсън клекна.
— Как ще проникнем вътре? — прошепна тя, сякаш в отговор на мислите му. И двамата бяха приклекнали и гледаха към портата.
Би предпочел да дойде сам и да я остави в безопасност в микробуса.
От джоба на палтото си той извади предишния й мобилен телефон и батерията му.
— Ей — каза тя, като го позна. — Какво правиш? — Пак му слагам батерията.
— Виждам.
— Трябва да обмислим още една възможност.
— Каква?
— Може би не сме толкова умни, колкото си мислим — каза й той, обърквайки я със заобикалките си. — Започвам да си мисля, че сме били подведени в онази каша във Флорида. Че нещата се развиха много зле за тях, но това, че Марковиц не е използвал антивирусна програма, не е било случайно.
— Искали са да го открием?
— Искали са ти да откриеш тях. Да те примамят там. Какво са искали винаги? Да те видят мъртва, нали? Слушай — каза той, като видя, че се съмнява, — това е просто предположение. Те стигнаха до хотела твърде бързо и изпратиха само един човек. Просто казвам, че има много неща, които не си пасват както трябва.
— Значи са ни примамили тук?
— Само казвам, че не биха имали нищо против ти да минеш през тази врата.
— Пени не е вътре — изстена тя. — Това ли ми казваш? Всичко е скроено, за да ме пипнат?
— Надявам се да не е, но не мога да го изключа. Посочи телефона „Сименс“ и каза:
— Работата е там, че според психологията с типове като тези трябва да напипаш възможно повече уязвими места. Проучваш слабостите им. Даваш им каквото искат, но не когато и както те го искат.