Вероятно оградата бе издигната да държи отвън както елените, така и натрапниците. Продължи по стената, докато не забеляза надвиснал клон. Покатери се по дървото, несигурно пропълзя по клона и се приземи от другата страна.
Ла Моя го бе заразил с параноята си. Представяше си камери за нощно виждане и инфрачервени капани, разположени на нивото на кръста, за да пропускат кучета и еноти, но да засичат натрапниците. Представи си беззвучни аларми и легиони от охранители, обхождащи територията, макар всъщност да не забелязваше никакви подобни кутии или кабели по дърветата или каквото и да било доказателство за електронно оборудване или охрана. Вероятно всичко бе плод на въображението му. След като Ромеро бяха организирали среща на тежките играчи, щяха да съсредоточат човешката сила около мястото, където щеше да се състои тя.
Започна да пълзи. Вярваше, че откритата от всички страни затревена площ е най-трудна за електронно наблюдение. Полетата трябваше да се поливат дори и в дъждовния Сиатъл и пръскачките вероятно щяха да задействат алармата толкова бързо, колкото и човек. Умните хора, които разполагаха с пари, поставяха охранителни сензори — ако имаше такива, — по пътеките за картовете на играчите или на пресечките между дупките. Продължи да пълзи.
Сто метра по-нататък стигна до място, маркирано като единайсети тур. Игрището бе изсечено в гората. Стена от високи стари дървета отделяше едната площадка от другата.
След няколко минути изкачи нисък насип и хвърли поглед към постройката на клуба.
Наблизо се очерта внушителна сграда в стил „Тюдор“. Построена преди стотина години, извисяваща се сред пръстен стройни ели, това явно беше истинският „Меридън Манър“ — вероятно пренесен от Англия греда по греда, тухла по тухла. Представи си го като семейната къща на някой дърводобивен магнат или търговски барон. От него тръгваха още постройки, някои от които самостоятелни къщи, а други като продължение на основната сграда, макар и не толкова отдавна строени. Отблизо приличаше повече на частен университетски комплекс. Постройки като тази биваха употребявани за подобни цели след смяната на собственика. Ромеро си бяха купили анклав.
От лявата му страна един път вървеше по поляната и като че ли обслужваше отделните къщи. Друг се спускаше и отклоняваше от голямата къща към гъстите тъмни гори. Можеше да си представи хамбари, ремонтни работилници, гаражи и постройки за съхранение на инструменти.
След по-малко от пет минути отляво, откъм гората, се показаха фарове. Оказа се същият мерцедес, който бе видял при портата. Появи се в полезрението му и паркира под навеса на голямата къща. От такова разстояние Ларсън не можеше да различи добре детайлите, но видя да слизат двама мъже.
Не и Пени.
Ларсън хвърли бърз поглед наляво към хълма. Бяха оставили Пени някъде — или я бяха изхвърлили.
Впусна се в бяг. Налагаше се да импровизира.
49.
Един от хората на Филип забърза към него. Отначало Филип реши, че възнамерява да заобиколи мерцедеса и да отвори услужливо задната врата, но изражението му говореше друго.
— Какво има?
— Телефонът й е включен. Маркираният, на онази жена, Стивънс. Мобилният й телефон се включи в мрежата на „Пак Уайърлес“ преди няколко минути.
Лицето на Филип доби напрегнат вид. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Моментът не можеше да е съвпадение.
— Сега? След колко бяха, три дни? — Помисли за секунда. — Знаят за срещата. Използват това, за да се опитат да ни отвлекат вниманието. Не искат тази среща да се състои. — Замисли се какво още може да означава това. — Открихме ли къде е?
Охранителят понижи глас и заговори бързо.
— Телефонът предава от тук, от имението. Филип прие това като удар в гърдите. Погледът му се стрелна встрани, докато търсеше някакъв отговор в мрака, и процеди:
— Не е възможно. Невъзможно. Тук?
— Тук — потвърди човекът, който се чувстваше задължен да каже нещо.
Погледът на Филип падна върху измъченото лице на Паоло. Възраженията му срещу отношението към момичето изкънтяха високо в съзнанието му.
— Ох, мамка му — промърмори той под носа си.
Внимателно бе инструктирал охраната да отведе Паоло в кабинета и заедно с още един човек да пазят отпред, след като влезе вътре.