Ако нахлуеше вътре и се опиташе да я спаси, нямаше да е от полза за никого. Дори и да стигнеше до Пени — което бе съмнително, — никога нямаше да могат да напуснат територията на имението. Трябваше да се промъкне вътре безшумно и да се измъкне от терена заедно с петгодишното дете. Ако можеше, и с внука на Марковиц.
Къде се бавеха Стъби и Хемп?
Ларсън намери един здрав клон, който да използва като тояга, готвейки се да осъществи работния си план. Пропълзя от задната част на постройката и притисна ухо до стъклото. Долови само тихото мърморене на телевизора и нищо повече. Никакви тънички гласчета. Никакъв плач на деца.
Прожекторите отпред се изключиха. Ала поради непрекъснатото му движение, светлините отзад останаха включени. Запита се дали това не го издава.
Подпря тоягата на ствола на дървото, което се намираше най-близо до постройката, и бързо се покатери. Няколко здрави вечнозелени клона надвисваха над косия покрив. Ларсън се изкачи пет клона нагоре и пропълзя по най-дебелия от тях до мястото, където би могъл да прескочи от дървото на покрива. Сега угаснаха и светлините отзад, като го оставиха в пълен мрак върху клона над покрива.
Усети, че клонът започна да поддава под тежестта му. Увисна прекалено ниско и се озова твърде надалеч. Някъде отляво под него бе ръбът на покрива. Трябваше му само още една последна стъпка. Но ако скочеше в тъмното, можеше да се стигне до дълго падане.
Очите му бавно се приспособиха. Първо към геометричните форми. После към клона. Покривът и ръбът точно под него.
Ларсън плъзна лявото си стъпало напред и пристъпи. Намерил се на покрива, той премина като балерина по стряхата и легна по корем. Пресегна се под стряхата и заопипва, докато не откри къде е прикачен кабелът. Разви го от гнездото, но не го отдели напълно.
Вътре телевизорът или бе загубил картина, или сигналът се бе влошил неимоверно. Това беше важно. Ларсън познаваше охранителната работа. Оцеляваш с цевта, умираш до телевизора.
В тъмнината не различаваше нищо, освен подвижни форми; това затрудняваше движението му, докато преминаваше през стряхата на покрива. Клекна и се приготви за скок.
Отвътре се дочу мърморене и блъскане. Зачака.
Когато светлините отпред светнаха, Ларсън скочи върху килима от меки борови иглички.
Вътре мъжки глас високо се оплакваше на останалите:
— Какво пак стана с шибания кабел?
Ларсън стисна тоягата като бухалка и пристъпи към площадката.
53.
Доставки „Делмонико“
Хоуп прочете името върху задната врата на товарния камион, търпението й се изчерпваше. Натисна малките клавиши на мобилния телефон и изписа:
Доставчик? @ портата
И изпрати съобщението на Ларсън.
Не беше се върнала в микробуса, както й бе наредил. Следващия път, когато видеше Пени, щеше да се хвърли на пътя, ако се наложи. Сега бе прекалено близо, за да седи с момчетата, докато онези си играеха с живота й. Беше преживяла прекалено много месеци на подобно отношение. С тази част от живота й бе свършено.
Накараха товарния камион да изчака, докато пазачът, облечен в черно от глава до пети, го заобиколи. Когато най-сетне стигна отзад, той вдигна задната врата и освети вътрешността с фенерче. Хоуп бе подготвена да види екип командоси да се втурва навън, да обезврежда пазача и да отваря портата. Вместо това мощното фенерче освети натрупани пластмасови кутии, сгъваеми маси, подноси за сервиране и торби с лед. Огледът приключи и той затвори вратата. В бързината не я заключи и докато заобиколи към портата, задната врата отскочи нагоре и се отвори, отначало само цепнатина, после около трийсет сантиметра или повече.
Хоуп се огледа наляво и надясно. Нищо.
С мисълта за Пени в имението и този камион като най-добър шанс да проникне вътре, тя се измъкна от храстите, използва камиона да я прикрие от къщичката на пазача и хукна по пътя. Стигна до полуотворената врата на камиона, преди портата да се отвори напълно.
54.
Охранителят мина зад ъгъла и погледна нагоре към стряхата, като се напрягаше да проследи тънкия черен телевизионен кабел.
Ларсън, стиснал счупения клон в две ръце като перфектен бейзболист от „Луисвил“, пристъпи на откритото и го стовари върху челото на нищо неподозиращия мъж, от чийто нос рукна кръв. Охранителят рухна по гръб, каза уфф, когато въздухът му излезе, и докато стигне земята, вече бе изгубил съзнание.
Ларсън помисли да го завърже и да му запуши устата, но се опасяваше, че няма да има време. Ако успееше да закове и тримата охранители, щеше да се върне при този. Претърколи мъжа на едната страна, за да не се удави в собственото си повръщано, и го остави.