— Къде отиваш? — извика Рикардо. — Случайно да знаеш какво става с Кати?
Филип застина намясто, после реши, че мълчанието е най-лошият отговор.
— Нещо е изнервена. Не спира да броди из къщата. Знаеш ли каква е причината?
— Катрина е нещастна, Рики — отвърна Филип, като използва обръщение, което Рикардо ненавиждаше. — Всички тук го знаем. Знаем го много, много отдавна. Но най-малко ти би трябвало да се безпокоиш, че ще я загубиш.
— Как така? — попита Рикардо, внезапно обзет от любопитство.
— Защото никога не си я печелил.
56.
Просната на пода, Хоуп надникна от задната страна на камиона за доставки. След като бе завил зад втория ъгъл на резиденцията и се бе спуснал по ниска рампа, очакваше съвсем да спре и тя да се плъзне навън с краката напред. Щом обувките й докоснаха земята, тя падна на паважа, сви се и направи не особено сполучливо задно кълбо. Бързо се изправи на крака и се шмугна в стоманената пещера, образувана между два масивни контейнера. Камионът продължи още метър и половина-два напред и спирачките му изскърцаха.
Имаше шанс Пени да се намира някъде вътре в сградата.
Първо дочу мъжки глас:
— Ах, да му се не види…
После отварянето на задната врата на камиона; шофьорът беше бесен, че пазачът при портата я е оставил незаключена.
Един дребен мъж, който не беше от доставчиците, премина на сантиметри от нея и се разкрещя на хората. Хоуп се прилепи назад, ръката й напипа нещо гадно и трябваше да стисне зъби, за да не изохка високо.
Онзи, който раздаваше заповеди, обясни, че доставчиците ще бъдат пуснати вътре. Задната врата ще бъде отворена за тях. Ако ги пипнат някъде в сградата извън мазето или трапезарията на първия етаж, обещаваше да прекарат останалата част от нощта в камиона под охрана и да забравят за бакшиша.
— А аз съм щедър — каза той, докато гласът му затихваше в сградата.
Тя се запита дали би могла да мине за член на екипа доставчици. Долови гласовете на две жени и един мъж; допусна, че и тримата са пристигнали с камиона. Сега задната му врата бе отворена и те се захванаха да го разтоварват. Хоуп клекна и се приготви.
Реши да се отправи към задната част на камиона, да вдигне някой кашон и да се държи така, сякаш знае какво прави; застави краката си да тръгнат, но те оставаха вкопани в настилката. Изпадна в ужас и отново клекна.
Не можеше да го направи.
Точно тогава, докато стоеше между двата контейнера и можеше да зърне само ивица от пейзажа и небето над себе си, взирайки се през празното голф игрище, където водните пръскачки създаваха изкуствен дъжд, тя забеляза потрепване високо в клоните на едно дърво в далечината. Видя ниската каменна колона, която служеше за опора на оградата от ковано желязо. Дървото бе от другата страна на оградата.
Ето пак! Подобно движение на двайсетина метра вляво от първото, също високо в дървото.
Продължи да се взира. Никакви движения.
Тогава разбра.
Ръцете й се тресяха, когато извади мобилния телефон, грижливо го прикри, преди дисплеят да светне, и започна да пише.
57.
Ларсън омота и запуши устите на тримата пазачи. Последно завърши с онзи в безсъзнание отвън; прекоси пътя и пое нагоре по хълма тъкмо навреме, за да забележи поредното пристигане на три автомобила. Фаровете им се плъзнаха по върховете на дърветата; докато напредваха, светлината танцуваше и преминаваше от корона на корона. Кралските особи на престъпността, ако информацията на Ротем бе вярна.
Отчаян, че е загубил толкова време и енергия, Ларсън се питаше къде може да са скрили Пени. Претърсването на влекача не бе довело до нищо.
Измъкна се изпод няколко храста и хукна по една открита ливада, разделяйки вниманието си между къщата, покрайнините на ливадката и възможността от появата на пазачи, хора, камери или кучета.
Долови движение доста след площадката и малко отляво, преместваше се отдясно наляво. Просна се върху влажната трева.
Самотна, тъмна фигура — жена, реши той, като съдеше по походката — премина бързо между две широки бели петна — ямите с пясък, сети се Ларсън. Леко се вдигна на ръце и забеляза масивен покрив, доста встрани от очертанията на игрището за голф. Конюшня.
Жена, без фенерче, тръгнала към конюшнята. Почти полунощ… Ексцентрично, слабо казано. Хрумна му думата „потайно“.
„Да нагледа спящите деца?“ — запита се той.
Още една кола спря пред резиденцията, още един пътник слезе. Това правеше петима или шестима през изминалите десет минути.
Тогава на алеята за картове на не повече от десетина метра се появи мъжки силует. Ларсън извърна лице от мъжа, за да прикрие белотата на кожата си, като едновременно притисна ръце към земята. Замръзна.