Артър Кларк
Светлина на мрака
Не съм от тези африканци, които се срамуват от страната си заради това, че за петдесет години е напреднала по-малко, отколкото европейските страни за петстотин. Ако не се развиваме толкова бързо, колкото бихме могли, то е най-вече заради диктатори като Шака. А за това сме си виновни ние. След като грешката е наша, наша е и отговорността за отстраняването й.
Имам повече основания от който и да е от нас да искам унищожението на Великия вожд, на Всемогъщия, на Вездесъщия. Бе човек от моето племе и имаме родствена връзка по линия на една от жените на баща ми. Започна преследванията си срещу нашия род веднага след като дойде на власт. Макар и никой от нас да не се занимаваше с политика, двама от братята ми изчезнаха безследно, а един загина при неизяснена автомобилна злополука. Не се съмнявам, че собствената ми свобода в голяма степен се дължи на факта, че съм един от малцината учени на моята страна с международна известност.
Като мнозина мои събратя интелигенти и аз, подобно на заблудените по същия начин германци от тридесетте години, не осъзнах веднага, че трябва да се опълча срещу Шака. Има времена, когато диктаторът ти се струва единствения възможен отговор на политическия хаос. Може би за пръв път си дадохме сметка за нашата трагична грешка, когато Шака отмени конституцията и възприе името на зулуския император от деветнадесети век, за чието превъплъщение искрено се смяташе. От този момент манията му за величие нарастна неимоверно. Подобно на всички тирани, не вярваше на никого и считаше, че непрестанно се кроят заговори срещу него.
Последното му убеждение бе основателно. Известни са поне шест покушения срещу живота му, а има и други, за които не се говори. Неуспехът им укрепи вярата на Шака в личната му съдба, а фанатичните му последователи повярваха в неговото безсмъртие. Колкото повече се отчайваше опозицията, толкова повече контрамерките на Великия вожд ставаха по-безцеремонни и варварски. Режимът на Шака не бе първият в Африка или другаде по света, подлагащ противниците си на изтезания. Обаче бе първият, който ги показа по телевизията.
Колкото и да се срамувах от ужаса и погнусата, които тези действия предизвикаха в света, нямаше да направя нищо, ако самата съдба не бе сложила оръжие в ръцете ми. Не съм човек на действието и се отвращавам от насилието. Но когато осъзнах силата, с която разполагах, почувствувах угризения. Започнах да изработвам плана си веднага след като техниците от НАСА монтираха оборудването на инфрачервената комуникационна система „Хюз Марк — 3“.
Може да ви се стори странно, че моята страна, една от най-изостаналите в света, заема важно място в усвояването на космоса. Това е заслуга на географията, макар и да не се харесва много на руснаците и американците. Трябваше обаче да се примирят — Умбала е разположена на екватора, непосредствено под пътищата на всички планети. Притежава и уникално, безценно природно богатство — угаснал вулкан, известен като кратера Замбу.
След угасването на Замбу, преди повече от милион години, лавата постепенно се оттеглила, замръзнала в поредица от тераси и образувала чаша, широка миля и дълбока хиляда стъпки. Беше достатъчно едно минимално подравняване на почвата и прокарването на кабели, за да се превърне кратера в най-големия радиотелескоп на света. Тъй като гигантският рефлектор е статичен, той е в състояние да сканира която и да е част от небето само за няколко минути в интервала от двадесет и четири часа, когато Земята се завърта около оста си. Учените бяха готови да заплатят тази цена, тъй като успяваха да получават сигнали от сонди и кораби, движещи се в близост до самите предели на Слънчевата система.
Шака бе проблем, който не бяха предвидили. Бе завзел властта, когато обектът бе почти завършен, така че им се наложи да си имат взимане-даване с него. За щастие, той изпитваше суеверно уважение към науката и освен това се нуждаеше от колкото се може повече рубли и долари. Екваториалното съоръжение за изследване на дълбокия космос не бе застрашено от неговата мегаломания. По-скоро помогна за засилването й.
Голямата чиния бе току-що завършена, когато за пръв път се качих на кулата, стърчаща от центъра й. Представляваше вертикална мачта с височина над хиляда и петстотин стъпки, крепяща приемателните антени, разположени във фокуса й. До върха можеше да се стигне с помощта на малък асансьор за трима души.
В началото на подема не се виждаше нищо друго освен мътно блестящата алуминиева чиния, простираща се на половин миля във всички посоки. Когато обаче се извисих над ръба на кратера, пред погледа ми се разкри голяма част от страната, която се надявах да спася. На запад се протягаше заснеженият връх Тампала, вторият най-висок в Африка, от който ме деляха безкрайни мили, изпълнени с джунгли. Именно през тези необятни джунгли се виеше мътната река Ния, единствената пътна връзка, позната на милиони мои сънародници. Единствените признаци на човешко присъствие бяха няколко разчистени терени, железопътна линия и далечното бяло сияние на града. Винаги, когато гледах Умбала отвисоко и осъзнавах незначителността на човека пред вечно дремещата джунгла, се чувствувах безпомощен.