На четвърт миля височина асансьорът спря. Когато излязох от него, се оказах в малко помещение, изпълнено с коаксиални кабели и най-различни инструменти. Имаше още път, тъй като една тясна вита стълба, преминаваща през покрива, водеше към площадка, не по-просторна от квадратен ярд. Не бе място за хора, боящи се от височината. Липсваха дори и предпазни ръчки, за които човек да се залови. Един централен гръмоотводен проводник все пак даваше известно чувство за сигурност, така че го стиснах с все сили, докато стоях на така близката до облаците триъгълна метална платформа.
Главозамайващата гледка и възбудата от постоянната опасност ме накараха да забравя хода на времето. Чувствувах се като бог, напълно откъснат от всички земни дела и превъзхождащ всички човешки същества. С увереността на математик изведнъж съобразих, че Шака не може да пренебрегне такова предизвикателство.
Началникът на неговата служба за сигурност, полковник Мтанга, щеше да възрази, обаче никой нямаше да му обърне внимание. Хората, които познаваха Шака, можеха с абсолютна категоричност да предскажат, че в деня на официалното откриване на обекта, той щеше да се задържи на това място поне няколко минути, докато огледа империята си. Телохранителят му щеше да остане в долното помещение, вече проверено за взривни устройства. Нямаше обаче да могат да му помогнат с нищо, когато нанесях удара си от три мили разстояние и при това през планинската верига, простираща се между радиотелескопа и моята обсерватория. Бях благодарен за съществуването на тази верига. Щеше донякъде да усложни проблема, но затова пък щях да се намирам извън всякакво подозрение. Полковник Мтанга бе наистина много умен човек, но едва ли можеше да си представи оръжие, поразяващо под ъгъл. Освен това, щеше да търси огнестрелно оръжие, макар че нямаше да открие куршуми…
Върнах се в лабораторията и възобнових изчисленията си. Не след дълго открих първата си грешка. Тъй като бях виждал как лазерен лъч пробива отвор в дебела стомана за хилядна част от секундата, погрешно бях предположил, че моят „Марк X“ е в състояние да убие човек. Нещата се оказаха не толкова прости. В някои отношения човек представлява по-сериозно препятствие от парче стомана. Образуван е главно от вода, която има десет пъти по-голяма способност да поглъща топлината от който и да е метал. Лазерен лъч, способен да пробие отвор в броня или да изпрати послание до Плутон — „Марк X“ бе конструиран за втората цел — щеше да причини върху човешкото тяло единствено повърхностно, макар и болезнено, обгаряне. Най-лошото, което можех да сторя на Шака от три мили разстояние, бе да продупча дупка в пъстрото племенно наметало, което той винаги носеше с гордост, за да покаже, че е човек от народа.
За миг бях готов да се откажа от намерението си. И все пак, инстинктивно усещах, че има някакво решение, макар и в момента да не можех да се сетя за него. Навярно съществуваше възможността да използувам невидимите си топлинни куршуми, за да срежа един от кабелите, крепящи кулата, когато Шака се окажеше на върха й. Изчисленията ми показаха, че това е възможно единствено при положение, че лазерът е включен петнадесет секунди. Кабелът, за разлика от човека, е неподвижен, така че нямаше да е необходимо да се разчита само на един кратък енергиен импулс. Можех да действам спокойно.
Повреждането на телескопа обаче щеше да бъде предателство спрямо науката. Почувствувах облекчение, когато установих, че и този вариант не ще заработи. Мачтата бе така закрепена, че се налагаше да срежа три отделни кабела, за да падне. Това бе абсолютно невъзможно — щяха да са нужни цели часове предварителна настройка, за да се осигури попадението на всеки отделен изстрел.
Трябваше да измисля нещо друго. Тъй като на човек му е необходимо дълго време, за да съзре очебийното, едва седмица преди официалната церемония по откриването на телескопа разбрах как да се справя с Шака, Вездесъщ, Всемогъщ и Баща на народа.
През това време моите студенти бяха нагласили и калибрирали оборудването, така че бяхме готови за първото му изпробване при пълна натовареност. Докато се въртеше върху шарнирите си в купола на обсерваторията, „Марк X“ приличаше досущ на голям двоен рефлекторен телескоп, какъвто всъщност беше. Едно тридесет и шест инчово огледало концентрираше лазерния лъч и го изстрелваше през пространството. Другото служеше за приемник входящите сигнали и освен това се използуваше като свръхмощен оптически мерник за насочване на системата.