Кристина Дод
Светлина в мрака
1.
— Искаш ли я?
— Какво? — Лорд Питър обърна посивялата си глава към своя домакин, изненадан от въпроса.
— Попитах те дали я искаш? Ти така се захласна в нея. — Тибълд обърса носа си с опакото на ръката, с която държеше ножа.
— Онази девойка? Тази, която седи до масата? — Лорд Питър пристъпи внимателно, несигурен в казаното от господаря на замъка, смутен от враждебността, отразена в очите му. — Тя е много хубава.
— Хубава?! — изръмжа Тибълд, стиснал здраво в едната си ръка нож, а в другата чаша. — Погледни я. Устата й е толкова голяма, червена и гладка, а косата й е черна и дълга, покрива целия й гръб. Чумата я взела, тялото на Сора е такова, каквото поетите обичат да възпяват. Има стройни бедра и хубав задник. Тънък кръст и тези… — Тибълд разпери двете си ръце, разсипа пивото в скута си и изруга.
Отвратен от описанието на нейната красота и от мисълта, че ръцете на този грубиян могат да докосват девойката, лорд Питър се извини навъсено:
— Извинявай, не знаех, че е твоя конкубина1.
— Конкубина! — Тибълд изръмжа презрително, докато пронизваше девойката с поглед, изпълнен с омраза. — Не бих я допуснал до леглото си, както и не бих позволил ти да я допуснеш в твоето. Не виждаш ли, че от нея няма никаква полза? Сляпа е, сляпа като къртица. Дъщеря е на първата ми жена и Елуин от Роджет и дори не мога да я омъжа. Тежи като воденичен камък на врата ми, напълно безполезна!
— Безполезна? Лорд Питър недоумяваше. Беше му направил впечатление начинът, по който тя ръководеше вечерята от мястото си. Беше център на движението в голямата зала; крепостните й говореха с уважение, кимаха и изпълняваха нейните нареждания; пошушваше нещо на домашната си прислужница и тя бързо се отправяше към кухнята. Прислужницата се върна, предаде й нещо шепнешком и Сора стана от пейката. Лорд Питър я наблюдаваше внимателно, в очакване да се спъне, но тя се придвижи грациозно, едва докосвайки арката, разделяща голямата зала и изчезна в стълбищния коридор.
— Интересува ме нейната прислужница — каза лорд Питър на Тибълд, без да отмества очи от мястото, където бе изчезнала Сора. — Как се казва?
— Домашната прислужница на Сора? — Тибълд избухна в неодобрителен смях. — Виж какво, храбри човече. Можем да ти предложим нещо много по-добро от старата Мод.
Лорд Питър се обърна към своя домакин леко усмихнат.
— Обичам да подбирам месото си според сезона.
— Да, гарантира сдържаност, нали? — Тибълд се усмихна на младата си съпруга, сгушена до него, а лорд Питър изпита съжаление към жената, която тази нощ щеше да сподели леглото на своя господар.
— Мод? — Лорд Питър излезе от своя алков2 и огледа жената, която неговият оръженосец му доведе. На гърба й висяха сиви плитки, кръглото й лице бе обсипано с бръчките, типични за жена на средна възраст; на ръст бе висока. В момента, в който я видя, лорд Питър разбра, че е намерил онова, което търси. Той отпрати с ръка оръженосеца си. — Ти ли си Мод? Ти ли си жената, която обслужва Сора от Роджет?
Светлосините й очи огледаха фигурата му, преценявайки дрехите и състоянието на тялото му.
— Аз съм Мод. Сора е моята господарка. Аз съм служила на майка й, ще служа и на нея до последния си дъх и ако този простак, Тибълд, ви я е предложил…
— Не! — изрева лорд Питър, разгневен от нейното предположение. — Не. Тя е толкова млада, че може да ми бъде внучка.
Мод го погледна присмехулно, изненадана от неговата ярост, а лорд Питър стеснително вдигна рамене.
— Моята жена би ме накълцала на дръвника с брадва.
— Добра жена — каза Мод. — Хайде, елате с мен. Много подозрително се застояхме в тази ветровита зала. Защо искате да извикам моята господарка?
Лорд Питър настигна Мод.
— Искам да говоря с нея.
— Защо?
— Това засяга само мен и нея. — Под недоверчивия поглед на Мод той продължи: — Струва ми се, че не мога да й сторя нищо лошо с такъв страж като теб, пък и нима тя е толкова безпомощна, че се нуждае от твоята защита?
— Безпомощна? Боже, не, не и лейди Сора. Тя има лъвско сърце.
— Добре, защото, ако не е смела, няма да ми е от полза. Изглежда, че тя ръководи домакинството.
— О, да. Изглежда, е така. — Мод вървеше до него и гледаше право напред.
Не последва никакъв друг коментар и лорд Питър попита:
— Изглежда, или наистина го ръководи?
— Както знаете, лорд Тибълд се ожени за младата лейди Бланч и сега тя е господарка на замъка.
Лорд Питър я погледна, изненадан от предпазливия отговор.
— Пукната пара не давам за лейди Бланч! Не съм й роднина. Интересувам се само от Сора от Роджет. Тя ли ръководи домакинството, или не?