Выбрать главу

— Но той е отвратителен.

— Да.

Постепенно той започна да харесва нейното умение да се справя с детинските увъртания на крепостните, докато накрая те започнаха да изпълняват безпрекословно всичките й нареждания. Само неколцина все още не признаваха нейния авторитет и се опитваха да се измъкват. Търпението на Уилям започна да се изчерпва. Тези лакеи оспорваха властта на една жена от неговата класа, една жена, която говореше нормански френски и разбираше цели изрази от варварския английски език. А тази жена не искаше нищо друго от тях, освен да заслужат хляба, който ядат.

— Днес е денят, за който сме мечтали — обяви лейди Сора след закуска. — Веднага щом се разтребят масите, се хващаме да изгребем отходните места.

От групата долетя дружен стон.

— Да, зная, че ще сте доволни. — Уилям долови в гласа й твърда решимост. — Те са пълни и от днес се слага край на практиката да се изгребва само горният слой.

— Отказвам да върша тази работа. — Хоиза изрази последната си съпротива: — Аз съм шивачка. Работата ми не е да извозвам изпражнения и ти не можеш да ме накараш да я върша.

Уилям ясно долови в гласа й неподчинение, чу как Алдън пристъпи напред, неспокойното раздвижване между крепостните, които очакваха да видят каква ще бъде съдбата на това открито непокорство. Той не знаеше какво го накара да постъпи така, но с подчертано спокойствие нареди:

— Хоиза, ела тук.

Моментално настъпи тишина, предизвикана от неочакваната намеса на слепия господар. Уилям чуваше как Хоиза тътри крака и плахо пристъпва към него. Благодарение на изострения си слух той знаеше откъде идва тя и колко близко беше, но той не осъзнаваше, че дните на самотен размисъл бяха развили в него някаква нова способност.

— Коленичи до мен така, че да мога да те докосна — заповяда той и тя се притисна до крака му и клекна пред неговия стол. Той повдигна внимателно ръката си до лицето й, опипвайки го с леко докосване. Прокара палец по широката й буза, после отдръпна ръката си и я удари с цяла длан. Ехото от удара прозвуча всред каменните арки, а момичето изскимтя и се сви. Той бързо я хвана за рамото и я изправи, после я разтърси с такава сила, че кокалчетата на врата й изпукаха. — Ако чистенето на къщата ми е под твоето достойнство — каза й той, — тогава отиди в оборите, за да видиш дали пък почистването на торта там няма да е точно за теб.

На кръглото лице на Хоиза се изписа истински ужас. И тя прибягна до хитрост.

— Ще почиствам! Но лейди Сора нарочно ме тормози заради моята преданост към скъпата ти покойна жена. Придава си важност, за да ни убеди, че тя е новата господарка на Бърк. Да, но тя не представлява нищо. Тя е просто един слепец, който лорд Питър е взел от състрадание.

Прислугата ахна от изненада, а Мод промълви:

— Ето ти беда.

Но Уилям долови в гласа на Хоиза само подигравката към слепеца и я прие като отправена към него. Следващият му удар я повали на пода, а главата й издрънча.

— Вън! — изрева той и се изправи. — Вън, усойнице, и повече да не съм ти чул гласа.

Хоиза изхвърча от голямата зала, а той се обърна към лейди Сора и нейната група размирници. За първи път от месеци той стоеше прав с дръпнати назад рамене и високо изправена глава. Русата му коса стърчеше от негодувание, а трапчинките на бузите му бяха заличени от ярост.

— Слушах — започна той застрашително — нахалството, оплакванията и неподчинението на крепостните в този замък. Зная кои от вас са достатъчно умни, за да се подчинят на лейди Сора. Зная и кои не са. А на тези от вас, които са мързеливи и груби, ще кажа, че времето на възмездие настъпи. Лейди Сора стои над всички вас. Тя зае мястото на моята жена и пое ръководството на къщата. Вие ще трябва да й се подчинявате така, както се подчинявахте на лейди Ан. Не ме интересува колко стара и колко грозна е лейди Сора. Не ме интересува каква кръв тече във вените й и каква пот избива по челото й. Тази жена е икономка, избрана от моя баща и от мен, и следващият крепостен, който си позволи да прояви нахалство, ще си има работа с мен. Достатъчно дълго търпях вашето поведение, но слава на Мадоната, моята слепота не се отрази върху силата на дясната ми ръка.

Той завърши с рев, от който предметите, окачени по стените, се разтърсиха:

— Е?

Отговори му тропотът на много крака. Мод разпореди мъжете да почистят ямата отдолу, а жените с четки и лопати да се захванат с работата горе. Едно момче изтича да каже на градинарите да се приготвят да поемат неочаквания поток от тор, а друго отиде за количка. Уилям седна отново на стола си, опитвайки се да долови някакъв звук от лейди Сора, в очакване на похвала за неговата намеса. В суматохата той не чу приближаването й, но лекото докосване по рамото му го осведоми за нейното присъствие.