Сора и Уилям ги бяха изпратили, като им бяха пожелали добър път. Едва тогава се обърнаха един към друг и се засмяха с облекчение. Уилям беше доволен, че можеше да ухажва невестата си, да й помага в работата в замъка, да се разхожда с нея в гората, да я люби до насита. Но сега времето на медения месец беше изтекло. Уилям стана неспокоен и започна да говори за обсади и битки.
През двете омайни седмици, които се изнизаха, тя не спомена нито веднъж на Уилям за отправената заплаха от мъжа с преправения глас в градината, който беше заявил любовта си към нея. Тя се страхуваше да не разгневи Уилям; представяше си го как тропа с крак и крещи, че ще намери това копеле, което се осмеляваше да се доближи до жена му.
Но тя се страхуваше повече, че той нямаше да й повярва. Дамите не й бяха повярвали, дори и лейди Джейн. Те бяха отминали станалото, като заявиха, че тя е сънувала. Бяха я проверили, както казваха. Не бяха видели никой да излиза от портата на градината. Дори и Сора се беше съгласила, че нейният фантом не беше минал оттам, но как беше напуснал градината, тя не знаеше. След като гостите си бяха отишли, Сора бе посетила градината и макар че се чувстваше глупаво, беше претърсила пипнешком всичко около стените. Всичко, което получи благодарение на любопитството си, бяха набодените ръце от бодлите на розите.
Все пак тя трябваше да каже на Уилям. Като се обърна към него, тя каза храбро:
— Какво искаш за вечеря?
Премигна, защото не това искаше да му каже тя, и той го знаеше.
— Какво има, любов моя? — изправи се той и като се приближи към нея, обгърна раменете й и я привлече към себе си. — Кажи ми?
— Ох, Уилям — отпусна глава върху гърдите му тя. — Такава страхливка съм.
— Ти? — възкликна той и тя усети надигащия се в гърдите му смях. — Ти си най-храбрата жена, която по шавам. Удряш разни глави с камъни, изправяш се смело срещу Артьр, принуждаваш онези благороднички да те уважават и се омъжваш за мен. Иска ми се да притежавам куража, който ти имаш, на малкия си пръст — повдигна ръката й той и целуна кутрето й.
— Ти си най-храбрият рицар в целия християнски свят — тя дръпна към лицето си сплетените им ръце и целуна неговите. — Ти си мил, щедър и си голям боец. И си хитър като лисица.
— И трябва да отида и да се разправя с Чарлз. Не можем да живеем с тази заплаха, надвиснала над главите ни.
— Не! Не — хвана го тя за брадата и я дръпна, докато лицето му се изравни с нейното. — Не!
— Тогава ще отида да взема феодалното ти имение от сър Фрейзър — предложи той. Тя сведе глава.
— Това трябва да се уреди веднъж завинаги.
— Знам — съгласи се неохотно тя. — Но не можем да тръгнем още. Обеща да ме научиш да се защитавам.
— Да се защитаваш? — смая се той. — Защо ще ти е необходимо? — и двамата знаеха, че това беше един глупав въпрос. — Да, вярно е, че ти обещах. Но обучението няма да отнеме толкова време, колкото се надяват, скъпа — хвана ръката й той и я настани да седне на стола до камината. После премести стола си по-близо до нейния, така че коленете им се докоснаха. — Слушай, Сора. Баща ми учи своите храненици на първото правило за борба, а то важи за всяка бойна ситуация.
Тя седеше изправена.
— Първото правило на борбата? Чувала съм и преди да говориш за него.
— Само един глупак може да го забрави. Слушай внимателно. Няма такова нещо като честна борба. Битките се водят, за да победиш. Участвал съм във войни с най-тежко наказание в случай на поражение — конфискация на земите ми и смърт на сина ми. Участвал съм в сблъсъци, където съм бил заобиколен от двадесет мъже, търсещи начин да ме убият, като ме намушкат на сабите си, но не силата е това, с което преуспяваш в тази борба, а комбинацията от умение, ловкост и хитрост. Ако противникът ти очаква да атакуваш, то тогава не нападай, а изчакай. Ако той вярва, че си слаб, то смачкай го със смелостта и самонадеяността си. Сора, ти имаш голямо преимущество.
Тя повдигна веждите си озадачено.
— О, да, скъпа. Ти си жена. Всички жени са глупави. Ти си красива. Красивите жени имат дори по-малко разум от обикновените. Ти си мъничка. Всеки мъж може да те надвие със силата, която се крие в малкото му пръстче. И си сляпа.
Като повдигна ръка към лицето му, тя докосна с пръсти устните му. Той се усмихваше и тя му отговори с усмивка.
— Всеки мъж, който те нападне, ще се надява да те смаже безнаказано. Използвай своята слабост, за да объркаш плановете му.
Тя кимна бавно с глава.
— Разбирам. За да бъдеш добър рицар, трябва да притежаваш сила и умение. За да бъдеш велик рицар, трябва да бъдеш интелигентен и изобретателен.