Выбрать главу

Сора усети, че той се отпуска доволен и понечи да се усмихне, но беше минало толкова много време, откакто се бе усмихвала за последен път, че сякаш устните й бяха отвикнали и не искаха да се помръднат.

Тя повдигна ръката му към лицето си и я погали, после потърка носа си в дланта му и леко захапа пръста му. Неговият стон на удоволствие я окуражи да продължи с чувствените си милувки. Като се повдигна, тя развърза ризата му и допря ръцете си до корема му. Харесваше му; той извиваше тялото си под нея. Внезапно на лицето й се появи усмивка. Ако Уилям беше погледнал към нея в този момент, той щеше да се ужаси, защото това не беше усмивка на щастие, а на отмъщение.

Тя щеше да си върне за тревогите, за болката, за безпокойството, които той й беше причинил. Разбира се, отмъщението й щеше да бъде временно, но все пак щеше да бъде отмъщение. Ръцете й се спуснаха надолу към връзките на панталона му и с бавни, уверени движения тя ги развърза. Плъзна пръстите си надолу, а после нагоре по гърдите му, към мястото, където можеше да усети тежкото биене на сърцето му. Тя се усмихна.

— Не мога да издържам повече — каза той и протегна ръцете си към нея.

— Можеш — надигна се тя. По вечерния хлад, който ги лъхна, Сора разбра, че вече се мръкваше и нямаше време да го глези повече. — Дай ми ръцете си — заповяда тя, а той покорно се подчини. Като ги постави на кръста си, тя каза строго: — Не ги махай оттам!

Сора потрепера от усилието, което й струваше тази „атака“. Тя искаше да го има, да задоволи изгарящото желание, което чувстваше вътре в себе си, да го вземе, без да се интересува за неговото удоволствие, но знаеше, че то вървеше ръка за ръка с нейното. Просто искаше Уилям да разбере, че не може повече да й отказва, че тя може да го има, щом го желае. Както самият той бе направил веднъж, сега тя му се подигра:

— Вие, лорд Уилям, сте човекът, който ще ме излекува от чувството ми на безсилие. Сега. Веднага.

Той се разсмя. Сора беше подготвена за това и когато ръцете му пуснаха кръста й, тя ги върна на мястото им.

— Ти си показал своите умения, Уилям, сега остави на мен.

Той се разсмя отново. Намерението й беше съвсем ясно и той й позволи да постъпи така, както тя самата искаше.

Тя докосна устните му със своите. Дъхът им се сля в едно и той се опита да я „хване“ с езика си, но тя не позволи. Като се дръпна назад, тя се изсмя злорадо.

— Вещица — обвини я той с по-малка разпаленост, отколкото възнамеряваше да вложи в думата.

Тя долови мъката в гласа му и плъзна тялото си надолу по неговото. Като се изправи, тя развърза жартиерите му и пъхна палците си в пояса му. Той повдигна таза си в отговор на мълчаливото й желание, докато тя издърпа дрехите му.

Сора не знаеше какво я караше да бърза толкова. Чисто любопитство, може би. Тя се наведе към него и го целуна. Той спря да се движи; никакво докосване, никакъв жест на наслада, никакви признаци на живот. Разтревожена, тя отдели устните си от неговите.

— Добре ли си? Уилям?

Дълбока въздишка бе отговорът, който тя получи.

Никога преди Уилям не бе измъчван по такъв приятен начин. Искаше му се да крещи и да притиска Сора до себе си. Той лежеше без да диша, като скърцаше със зъби и стискаше здраво пейката, като че ли тя щеше да го изхвърли, ако не се държеше. Като не можеше да издържа повече, той каза:

— Сора!

С една отмъстителна усмивка тя се изправи на крака и повдигна полата си.

— Това ли искаш?

— По дяволите, Сора, ела при мен, ако цениш собственото си удоволствие.

Тя не каза нищо. Като сви крака си, тя опря коляното си в стената, а с другия крак стъпи на земята. Искаше да изпита удоволствие и само с едно бързо движение да свърши любовната игра, но повече от всичко й се искаше да го измъчи. Владееща се напълно, тя се отпусна върху него и завъртя ханша си, използвайки краката си за опора. Той започна да диша тежко. Опъна тялото си нагоре към нея, а тя се раздвижи по-бързо, тъй като възбудата й нарасна. О, на него това му харесваше! Тя се повдигна отново, после се спусна надолу, като движеше непрекъснато ханша си, после отново се надигна.

Ръцете му здраво държаха кръста й, той я притискаше надолу, а после я повдигаше нагоре.