— Той вярва в тези неща.
— Разбира се, че вярва. Дори повече от това. Той живее с тях. Ето защо бе толкова лесно да го измамя, беше трогателно — усмихна се той. — Уилям не беше толкова лесен — затова се радвам толкова много на успеха си. Уилям се прекланя пред логиката, затова аз планирах всичко много внимателно. Виждаш ли, той не вярва, че аз съм един напълно логичен подлец.
— Ти не си логичен подлец. Защо го направи?
— Тук няма нищо мистериозно — той започна бавно да плъзга ръката си по нейната. — Аз съм четвъртият по ред син в семейството. Знаеше ли това?
— Не, мислех че имаш само един по-голям брат.
— Да, Ланс. Но имаше още двама преди мен и баща ми беше доволен от своя късмет. Три здрави момчета, родени преди мен. Нямаше шанс да го наследя и той беше доволен от това.
Притеснена, Сора настоя той да продължи.
— Той не те ли обичаше?
— Баща ми… — ръката му отпусна поводите, а в гласа му се долавяха неприятни подигравателни нотки. — Баща ми беше човек от типа на Уилям. Голям и жесток. Живееше, за да се бие. Братята ми се държаха като вечно каращи се богове, постоянно препускаха или се упражняваха в мятане на копие във въртяща се мишена. Те не ме разбираха. Не разбираха как мога да увелича имотите ни, като използвам мозъка си. Единствено майка ми ме разбираше.
— Майка ти? Разбирала е теб и братята ти?
— Другите момчета я мамеха. Оставяха я сама в замъка, докато се биеха, а после се връщаха целите в рани и я разболяваха от тревоги. Аз държах ръката й, когато тя плачеше, тъй като те се връщаха вкъщи целите в рани и с изпочупени кости. Тя се разболяваше толкова много, че не можеше да се грижи за тях. Трябваше да ги оставя на грижите на слугинята.
— Тя е оставяла своите болни деца в ръцете на слугинята?
— Мама беше твърде деликатна, за да поеме грижата за едни буйни и непокорни момчета — каза почтително той.
— Хм — отказа се да изрази мнението си Сора.
— Момчетата винаги се извиняваха, но после отново отиваха да се бият. Аз я гледах как плаче, когато братята ми заминаха, за да бъдат възпитани и обучени като рицари, и се заклех никога да не я карам да страда гака. Господи, колко много ги мразех.
Тя усети как мускулите на гърдите му се стегнаха, сякаш искаше да извърши насилие и плахо попита:
— Те биеха ли те?
— О, не. Не. Отнасяха се към мен с презрение, което беше по-страшно и от боя — разсмя се той. Смехът му по-скоро приличаше на неприятно ръмжене. — Да ме бият? Не, те се опитваха да ме направят мъж. Опитваха се да ме накарат да се радвам, когато главата ми е счупена. Баща ми казваше, че не разбирал как е могъл да бъде баща на такъв жалък подлизурко. — Конят ги раздруса, докато Никълъс се бореше с юздите. — Той ме изпрати при лорд Питър, за да бъда отгледан и възпитан, тъй като лорд Питър беше най-добрият рицар в цяла Англия — той изпъчи гърди и сниши гласа си, имитирайки баща си: — „Лорд Питър е възпитал най-добрите бойци в целия християнски свят“.
Като възвърна душевното си равновесие, тя възрази:
— Не можеш да кажеш, че лорд Питър и Уилям са били жестоки към теб!
— Не, наистина. Единствената причина, поради която станах рицар, бе доброто отношение и внимание на лорд Питър към мене. Едва ли съм забелязвал някога неговото презрение. Виж, Уилям не беше толкова ловък в умението си да го прикрие.
Тя не отговори, знаеше, че това беше истина. Той изпадна в мрачно настроение и остана мълчалив. Скоро те се изкачиха по сенчестия склон и излязоха на открито. Сора разбра, че наближаваха пътя. Ръцете му започнаха бавно да опипват корема й. Изгубила надежда, неспособна да му се противопостави, тя попита:
— Къде отиваме?
— В замъка Кран. Това е моята най-хубава крепост. Кацнала е високо над морето върху огромни бели скали. В голямата зала проникват ветровете, които духат от океана, но дневната е по-хубава, отколкото в замъка Бърк — той сложи брадясалата си буза близо до нейната, изразявайки някаква пародия на чувства. — Избрах я специално за теб.
„Никога, глупако“, помисли си тя, после се извърна и попита хитро:
— А добре ли е защитена?
Той се подсмихна, после издаде тих, приглушен звук, също като този, с който я беше преследвал в Бърк, и каза:
— Това е една от причините, поради която те обичам. Толкова си прагматична.
Когато я беше повалил на земята, след като я беше хванал в гората, той опря колене в гърба й и изви китките й назад, като й беше казал раздразнено:
„Мога да те взема още сега, но няма да го направя, защото първо искам да те науча да ме обичаш“.
Когато си спомни за това, й се прииска да притисне коленете си до врата на коня, изпитвайки конвулсивен страх, но се боеше да помръдне, за да не привлече вниманието му върху позата, в която седеше.