Устните му пълзяха нагоре към бузата й, наливайки масло в огъня на любопитството, което я бе завладяло, и тя не можа да се въздържи да не го попита:
— Какво се случи с двамата ти по-големи братя?
— Те умряха, докато живеех в Бърк. Нямах пръст в тази работа, уверявам те. Баща ми също умря — в гласа на Никълъс се долавяше задоволство. — Така че, когато се върнах вкъщи, бе останал само по-големият ми брат, който се явяваше наследник по права линия. Ланс беше толкова благороден, също като Уилям. И толкова наивен, точно колкото лорд Питър. Беше толкова лесно да го убиеш.
— Ти си убил собствения си брат? — тя подозираше това, но въпреки всичко го попита ужасена. — Как?
— Никаква недодялана й груба борба — засмя се той, безкрайно доволен от себе си. После добави прозаично: — Отрових го.
— Свети Уилфред!
— Той викаше Свети Уилфред. Викаше всички светии, преди да умре. Знаеш ли, неговите конвулсии го правеха да прилича на кукла на конци — говореше, сякаш анализираше случилото се, и тя усети как гърлото й се стегна. — Трябваха му три дни, преди да умре. Три дни! Бях напълно отчаян и изнервен от чакането. Страхувах се, че ще се оправи и ще ми отнеме правото на единствен наследник, за което бях работил толкова усилено.
— Моля те…
Възмутена, тя се олюля на седлото, но той изтълкува погрешно нейната болка.
— О, не се тревожи. Той умря без друга помощ от моя страна. Но следващия път аз му дадох по-голяма доза от отровните билки. Напердаших хубаво вещицата, която ми ги беше дала, и тя вече си знаеше работата.
Зашеметена, тя разбра, че беше безсмислено да моли за живота на Уилям. Един човек, който говореше за убийството на собствената си плът и кръв с такова нехайно задоволство, едва ли можеше да бъде трогнат от думи за милост и благородство. Тя повече не се страхуваше от това, което щеше да се случи с нея, не се ужасяваше, че щеше да бъде изнасилена; тези страхове бяхаа преодолени от убеждението, че тя трябваше да спаси Уилям от този сатана. За първи път през това ужасно пътуване тя започна да крои планове за спасяването на Уилям.
— Който и да е бил, той е убил Хоиза — напомни му той.
— Тогава това не може да бъде Никълъс — избърса брадата си с кърпата Чарлз. — Той не би унищожил нищо, което може да му донесе някаква пара.
— Това казвам и аз — съгласи се Уилям. — Но тогава кой остава?
— Ти?
— Какво?
— Някой е убил тази повлекана. Сора е логичният избор — засмя се Чарлз. — Послушай ме. Бил съм заедно с теб твърде дълго време.
Уилям удари с юмрук по масата.
— Сора не я е убила.
— Не е. Ако Сора се беше опитала да убие тази едра, тежка слугиня, то вратът й щеше да бъде счупен. И още, тя беше заплашила Сора, а в отговор и Сора я беше заплашила. Затова не мога да се въздържа и да не заподозра теб.
— Никога през живота си не съм убивал жена — каза безчувствено Уилям. Чарлз не каза нищо. Само гледаше с твърд поглед своя приятел, а Уилям сви рамене. — Да, ако ми се приискаше някога да убия някоя жена, то това със сигурност щеше да бъде Хоиза. Спомняш ли си как допълзяваше в леглото ми и се опитваше да ме изкуси?
— Докато накрая Ана я хвана и оттогава тази вещица бягаше от теб като от чумав.
Двамата се засмяха едновременно, но след миг се върнаха към сериозния си разговор.
Чарлз обясни:
— Ана тежеше поне с десет килограма повече от Хоиза. Лейди Сора не е достатъчно голяма и силна, за да може да я изплаши, затова мислех, че ти…
— Не. Който и да я е убил, то той е нашият зъл демон — каза Уилям и се вгледа в Чарлз. — Не може да е Реймънд.
Чарлз изсумтя.
— Бракът ти е замаял главата. Реймънд те обича.
Като чу това, което искаше да чуе, Уилям въздъхна облекчено, но след миг се изправи вцепенен от ужас.
— А той обича и твоята съпруга. По дяволите, мисля, че половината от мъжете, които присъстваха на твоята сватба, са влюбени в жена ти. Реймънд мислеше постоянно за нея, аз също въздишах но нея, а ти дори не си го забелязал. Но цялото внимание на лейди Сора бе насочено към теб. Дори Никълъс я желаеше, а ти знаеш какво изпитва той към жените — Чарлз изпи втората си халба бира. — Тези глупави стихове, тези злонамерени намеци, които той разпространяваше наоколо, погледите, които й хвърляше със зачервените си очи — също като дявол, който е видял ангел, слязъл от небето.
Уилям се втренчи в чашата си, сякаш някъде дълбоко в себе си беше намерил отговор на загадката.