— След като Артър отвлече Уилям и Сора…
— Какво? — извика Реймънд. — Нима тази абсурдна история е истина?
— Без съмнение, истина е — лорд Питър погледна Реймънд. — Мислех, че Уилям ти е казал?
— Кога?
— На сватбата.
Реймънд отметна главата си назад и се засмя дрезгаво.
— На сватбата Уилям имаше само едно нещо в ума си, но разбира се, носеха се слухове.
— Артър признал, че заедно с един друг лорд са действали, за да убият Уилям. Трябваше да ти кажа по-рано.
— Не сте се разбрали помежду си — каза другият лорд. — Прекалено много битки се водят от чиста заблуда.
Ядосан, лорд Питър каза:
— Трябваше да остана в Бърк. Какво ще стане, ако дойде някакво известие за Сора, докато ме няма? Вероятно Мод сама ще трябва да поведе гарнизона в битка, ако се стигне дотам.
Той погледна към лорда, който каза усмихнато:
— Моята съпруга е същата. Прекалено самоуверена и винаги готова да ми го покаже.
— Жени! — въздъхна лорд Питър. — Мод беше готова да ми отреже главата за това, че заминавам, когато Сора е отвлечена. Тя продължи да търси Сора и намери следи от стъпки на мъже и коне. Откри и някакъв непознат селяк, който бе издран и изпохапан до смърт. Освен това откри и нашето куче Була. Знаеш, че кучето беше един страхливец, но мъжът лежеше мъртъв до животното. Була беше завързан здраво с въже, което се опитваше да прегризе — лорд Питър поклати глава. — Как ли са успели да завържат кучето?
— То е познавало човека, който го е вързал — отговори логично лордът.
— Да, така предположихме и ние. Когато Мод освободи кучето, то избяга в гората и оттогава не сме го виждали.
— Мисля, че ще видите отново кучето си — успокои го лордът.
— Да, в деня, когато видя отново Сора — съгласи се лорд Питър. — Някой я е отвлякъл, но защо?
— Никълъс я е отвлякъл — настоя Реймънд. — Целият заговор е една голяма лепкава паяжина, която Никълъс е изплел. Казах му да ме осведоми, когато дойде времето да се разделят земите, за да мога да присъствам и аз.
Лорд Питър изсумтя.
— Мога да си представя какво е отговорил.
— Каза, че трябва да му помогна, за да се домогне до повече земи. Реши, че трябва да направя нещо, за да имам някакъв собствен доход, а не да завися от моя баща — устните на Реймънд се извиха в горчива усмивка.
Лорд Питър и Великият лорд не казаха нищо. Те гледаха право пред себе си, докато яздеха, и не проявиха никакво съчувствие и разбиране. Какво биха могли да кажат? Начинът, по който родителите на Реймънд се отнасяха към него, беше срамен, но това беше проблем на Реймънд и той не би приел чуждо вмешателство.
— Тогава не обърнах внимание на думите на Никълъс, а трябваше. Простете ми — извини се Реймънд. — Събитията в Лондон бяха толкова ужасни — той погледна към лорда, — че мисълта за Уилям се изплъзна от съзнанието ми. Наистина, винаги съм вярвал, че Уилям може и сам да се грижи за себе си.
Лорд Питър се засмя.
— Той щеше да те удари, ако му беше казал нещо такова за Никълъс.
— И така, по време на последната нова луна в дома ми в Лондон пристигнала една удивителна личност. Един огромен красив мъж, който твърдял, че бил препускал през целия път от замъка Кран до Лондон, носейки известия от Никълъс. Аз не бях в Лондон, тъй като следвах принц Хенри. Този мъж въобще не спи, лорд Питър, и изпитва голямо удоволствие от непредвидените пътешествия.
— Виждам — отговори иронично лорд Питър.
Лордът се разсмя, а Реймънд сви рамене и погледна лорд Питър.
— Моите слуги не обърнали голямо внимание на вестоносеца. Дали му да яде и го оставили да се наспи, а когато се върнах, го доведоха при мен. Този приятел не беше много блестящ оратор и когато повтори съобщението, не можеше да се разбере какво точно гласеше то. Спомена нещо за женитбата на Никълъс с жена, която била равна със съпругата на Уилям.
— Какво?! — възкликна високо лорд Питър.
— Тогава аз не можах да разбера какво точно искаше да каже — каза Реймънд, — но то ме уплаши и реших, че вече е крайно време да ти кажа какво подозирах и какво знаех. Сега вече разбирам всичко.
Великият лорд се обърна към лорд Питър:
— Не можах да се стърпя и да не ви придружа. Искам да видя околността и да поговоря с бароните. Уверявам ви, че съм развил шесто чувство по отношение на предателството и измамата. Вие сте на прав път.
Като махна с ръка, лорд Питър ги накара да препуснат напред в галон. Цялата група яздеше усилено. Те настигаха и задминаваха други пътници. Докато преминаваха през малките селца, селяните се навеждаха почтително, но лорд Питър не им обръщаше никакво внимание, докато не видя малкия отряд войници, разбити, мрачни и смачкани, които яздеха насреща им. Един познат глас, идващ от групата, го накара да вдигне глава.