— Той те принуди да го убиеш. Не трябва да се упрекваш за неговата смърт — увещаваше го Реймънд.
Уилям го погледна, очите му искряха.
— Не съм такъв голям глупак, че да загубя съня си заради него — той тръгна уверено напред и те се заизкачваха един след друг по стълбите. На площадката той се спря и без да се обръща, му нареди:
— Погрижи се да бъде доведен свещеник. Нали ще имаш грижата за това?
— Разбира се — потупа го по рамото Реймънд, като задържа ръката си и го стисна съчувствено. — Разбира се, че ще видя какво мога да направя.
— И заради успокоението на душата ми, виж някой да извади този идиот Брони от тъмницата — обърна се той към Реймънд. — Заклех се да се грижа за това момче. Кажи, че ми е роднина. — И преди Реймънд да го попита за причината за смешната му загриженост към момчето, добави: — Това ми напомни да попитам за баща ми?
— О, той се чувства чудесно — увери го Реймънд.
— А ти добре ли си?
— Не мога да се оплача.
Те стигнаха до голямата зала и когато Уилям се обърна, видя широка усмивка на лицето на Реймънд.
— Тогава защо не ръководи нападението? Защо не го ръководи баща ми?
— Ела. Ще ти покажа защо.
23.
Реймънд хвана ръката му и го поведе към непознатия рицар, който стоеше и разговаряше с лорд Питър. Лорд Питър ги видя да се приближават и на лицето му се появи същата усмивка на задоволство, която бе изписана и на лицето на Реймънд. Като докосна рамото на непознатия мъж, той привлече вниманието му към Уилям. Непознатият веднага пристъпи напред, за да ги посрещне. Крачката му беше широка и сигурна, а маниерът му — енергичен и деен.
Докато го наблюдаваше, Уилям бе поразен от величието и могъществото, което се излъчваше от цялото му същество. Той погледна към Реймънд и видя благоговението му пред непознатия рицар. Погледна към баща си и видя одобрението, което се четеше в очите му.
— Херцог Хенри — предположи той, но всъщност това не беше предположение. — Не, сега той е принц Хенри.
— Напълно сте прав, лорд Уилям — усмихна се принц Хенри, приближи се до тях и спря поклона на Уилям, като протегна ръката си. — Моля ви, нека да си спестим официалностите на двора. Радвам се, да ви срещна. Всичко, което чувах, откакто напуснахме Бърк, бе: Уилям това, Уилям онова. Доволен съм да видя, че вашият ръст не е толкова огромен, колкото си представях.
— Баща ми преувеличава, милорд.
— И Реймънд ви превъзнасяше. Нима той също преувеличава?
Уилям се усмихна с нескрита радост.
— Надявам се, че не, милорд, тъй като той възпява и вашите качества.
Като потупа гърдите си, принц Хенри отметна глава назад и се разсмя. Уилям го последва. Без да са в състояние повече да се въздържат, лорд Питър и Реймънд също се разсмяха, а към тях се присъединиха и мъжете, които превързваха раните си от битката. Була лаеше и се въртеше в кръг около тях.
Накрая принц Хенри изтри потеклите сълзи от очите си.
— Ние ще се погаждаме добре с теб, Уилям. Трябва да дойдеш в Лондон, когато съм там. Доведи и съпругата си.
— Сора! — веднага се изправи Уилям. — Мили Боже, аз трябва…
— В Англия ще се установи нов ред — изгърмя гласът на принц Хенри — и ще е подходящо място за един честен човек като тебе.
— Благодаря ви, милорд. Чакам с нетърпение идването на тези дни — поклони се леко Уилям. — Сега, аз трябва…
— Нов ред! Разбира се, аз все още не съм крал на Англия, но с предстоящото ми коронясване, което е сигурно, аз отдалече си правя планове — стъпи на подиума принц Хенри и стисна ръце зад гърба си.
— Ще се радвам да ги чуя, милорд…
— Когато, с помощта на Бога, короната се закрепи здраво на главата ми и хвана скиптъра в ръка, първото нещо, което ще направя, е да изгоня от пределите на кралството си тези чужди, безскрупулни наемници на Стивън — заяви принц Хенри, като крачеше по подиума. — Той им плаща, за да потъпкват бунтовете и всичко, което правят, е да предизвикват недоволство и междуособици.
— Така е — съгласи се лорд Питър.
— Законността ще се върне в тази страна. Дворът, който е основан от нашите прадеди, стана марионетка на барони-грабители. Бароните също са забравили, че дължат земите и замъците си на краля. Кралят дава официално земи в отплата за послушание и вярност. Пълно е с барони, които използват тези объркани времена, за да завладяват земи и да строят замъци.
— Добри вести, милорд — кимна поощрително с глава Уилям. — Сега, ако мога да…
Увлечен в собствения си ентусиазъм, принц Хенри продължи:
— Аз ще конфискувам всичките тези замъци. Тези барони търсят единствено начини да ограбват беззащитното население. Питам ви, как могат хората в Англия да произвеждат лен и вълна, да отглеждат жито и ечемик, без да има мир в страната? Как могат моите верни благородници да събират полагаемия им се дял от постъпленията, без да има мир? Как може моето правителство да управлява, без кралят да подпомага неговите доходи? В тази страна цари голям безпорядък. Местните управници не представят повече своите отчети на кралския ковчежник — лорд Хенри посочи с пръст към всеки един от тях. — Има прекалено малко барони, които притежават земя, която е тяхна по право, тъй като са я получили чрез акта на дарение от дядовците си. Благородници като вас и лорд Реймънд ще бъдат дясната ръка на краля. Благородници като вас, лорд Питър и лорд Уилям, ще бъдат гръбнакът на кралството — принц Хенри изпъчи гърдите си гордо и съобщи: — Едно кралство, което ние ще укрепим по всички възможни начини. Чули ли сте, че съм станал баща на син?