Мод спря и се взря в неговото искрено раздразнено лице. Като кимна с глава към вратата до нея, тя предложи:
— Защо вие не я попитате?
Лорд Питър веднага забеляза, че в малката стая имаше само прост сламеник и дървен сандък с кръгъл капак, обкован с желязо. В огнището гореше слаб огън, но не се усещаше никакъв пушек — признак за добре почистен димен отвор.
Седнала на единствения стол, Сора се беше увила чак до брадичката в грубо вълнено одеяло. Краката й бяха вдигнати на ниско столче. Носеше фина платнена шапка, завързана под брадичката, но шалът й беше оръфан, пожълтял и малък дори и за нейната глава. Сякаш беше още от детинските й години.
Лицето й! Мили Боже, беше лицето на самата Мадона3, нарисувано от някой светски живописец. Красотата й беше неземна; никой мъж не би могъл да й устои. Бялата й кожа блестеше чиста и гладка. Повдигнатите й екзотични скули разкриваха норманското й потекло. Дългият й прав нос потрепна, когато долови неговия мирис. Устните й, напукани от студа, както и на всички останали, бяха извити в изкусителна дъга. Черни мигли се спускаха над големите й виолетови очи, обърнати към него в очакване.
Нищо чудно, че Тибълд се дразнеше, нищо чудно, че я гледаше с похот и омраза. Девойката живееше под неговия покрив, но той не можеше да я има. А тя беше толкова красива, че който и мъж да я видеше, не можеше да не я пожелае.
„Ако само Уилям…“ — лорд Питър прекъсна мислите си с дълбока въздишка.
— Огледахте ли ме достатъчно? — попита го строго жената до него.
Лорд Питър с изненада разбра, че двете жени бяха притихнали в очакване да приключи огледа си.
— Винаги ли сте толкова любезна? — усмихнат попита той, докато се запътваше да седне на сандъка.
С категоричен жест Сора го спря.
— Един момент — каза тя, пресегна се към голямата торба на пода до нея и извади една възглавница. — Наклоненият капак е неудобен за сядане.
— Благодаря ви, миледи. — Лорд Питър нагласи възглавницата на сандъка и седна, изненадан, че тя бе разбрала така добре къде точно се намира.
— Доведох ви лорд Питър от Бърк, сир на Бърк, миледи. Той иска да говори с вас.
— Лорд Питър! — съзнавайки богатството и влиянието на този човек, Сора се изправи смутена. — Защо не ми каза веднага, Мод? Щях да му дам моя стол.
Лорд Питър сложи ръка върху рамото на Сора и я върна обратно на стола й.
— Чувствам се съвсем удобно, уверявам ви, и по-подготвен да понеса студа от такова нежно същество като вас.
— Той е голям и силен мъж — каза сухо Мод. — Сигурна съм, че е попадал и при по-тежки условия.
— Мод, ти си непоправима — сгълча я Сора, но лорд Питър побърза да потвърди.
— Вярно е. Днешният ден също е такъв, тази снежна буря ме принуди да потърся гостоприемството на замъка Пертрейд. Уверявам ви, лейди Сора, аз съм съвсем сух и добре облечен, и както отбеляза вашата вярна приятелка, наистина съм голям и силен мъж — след което лорд Питър отправи към Мод такава прелестна усмивка, че тя стъписана се отдръпна.
— Тогава с какво мога да ви помогна, милорд? — Сора се сгуши в одеялото.
— Нужна ми е информация. Вие можете да ми помогнете.
В гласа му се доловиха притеснение и вълнение и когато той замълча, тя го подкани:
— Ще се радвам да ви съобщя всичко, което зная, лорд Питър.
— Вие, изглежда, че сте… — Лорд Питър сиря, без да знае как да продължи. Той погледна към Мод и видя в очите й да проблясват весели искрици. — Изглежда, вие ръководехте сервирането на вечерята от мястото си до масата. Прав ли съм?
Сора леко се намръщи.
— Както знаете, моят пастрок се ожени за лейди Бланч и тя…
— Не! — Лорд Питър я спря разгневен. — Не ме интересува дали лейди Бланч си е помръднала пръста, или не, интересувам се от вас. Единствено от вас! Вие наистина ли сте сляпа?
Сора неволно докосна ухото си, сякаш не можеше да повярва на чутото, а лорд Питър приглади с ръка оредялата си коса.
— Не исках да кажа това. Наистина аз дойдох насам с надежда да се срещнем, защото Реймънд от Авраче си спомни, че е чувал да се говори за вас. Зная, че сте сляпа, но вие така добре се справяхте, че звучи почти като измислица.
— Нямаше да говорите така, ако знаехте колко пъти се е препъвала в пейката или е излизала на двора — намеси се Мод безмилостно.
— Или колко пъти Мод е пердашила един беден идиот, защото е слязъл от пейката — добави Сора весело.
— През целия си живот ли сте била сляпа? — попита лорд Питър, напрегнат от вълнение.
Тя му се усмихна мило и отговори:
— Засега не.
Лорд Питър леко кимна, разбрал иронията в отговора и въздъхна.