— Кога успяхте да разберете всичко? — попита Мод.
— Аз съм войн. Има случаи, когато животът ми зависи от оценката на характери и обстоятелства. — Той вдигна очи към Мод, а тя му кимна в отговор. — Аз мога да ви помогна и онова, което ще ви предложа, ще изглади всички наши разногласия. Възхищавам се от вас. Възхищавам се от начина, по който се владеете, по който направлявате живота си. Възхищавам се от вашия дух. Бих желал да дойдете и да живеете с мен.
Мод го прекъсна с ръмжене. Лорд Питър протегна ръка.
— Спокойно, бабке. Не искам да дойде при мен поради някакви долни подбуди. Само да поживее известно време в моя замък. Тя може да ми помогне да се оправя с Уилям, може дори да помогне и на самия него.
— А ако този ваш Уилям откаже помощта й, тогава какво ще стане с нас? — избухна Мод. — Онова лигаво копеле долу няма да допусне да се върнем.
— Кое ще бъде по-лошо — Сора сви надменно устни, — да умрем от глад в пущинака или да живеем под покрива на Тибълд?
Лорд Питър поглади брадичката си. Те повдигаха един основателен въпрос. Ако Сора напусне дома си по собствена воля, а Уилям откаже да я приеме в замъка, какво ще правят двете? Изведнъж нова мисъл озари лицето му.
— Бих могъл да взема Мод като моя любовница, а тя ще каже, че не желае да се раздели със Сора.
Мод изръмжа.
— Винаги ли се изразява по този възхитителен начин? — попита лорд Питър, докосвайки с пръст ръката на Сора.
— Винаги. По този начин тя изразява своето мнение за света. — Сора се усмихна едновременно весело и замислено. — Надявам се, че ще бъдете добър към Мод. Тя не е нито толкова стара, нито толкова трудна, колкото се представя.
— Аз мислех, че вашата жена ще ви накълца на дръвника — озъби се Мод.
— За връзки с млада жена. А лейди Сора е много млада. Моята жена ми обрисува твърде живо как биха изглеждали отношенията между един такъв стар козел като мен и една девойка. Но ако беше жива днес, мир на праха й, тя щеше да те одобри, Мод. Повярвай ми, вие си приличате като две капки вода.
Мод внезапно осъзна, че пред нея стои войн. Кожата му беше на петна от живота на открито, осеяна с белези от рани, получени в много битки, но тялото му беше привлекателно. Оредялата му коса лъщеше от здраве, а кафявите му очи искряха. Всичките му зъби бяха запазени и той щедро ги показваше с преднамерените си усмивки към нея.
— Аз съм вдовец. Също и моят син, а неговият син още не е женен. Кимбол е само осемгодишен. Така че нашето домакинство е ергенско и доста занемарено. Може би, ако не сте щастлива тук, ще склоните да дойдете в замъка Бърк като икономка.
— Икономка? — възкликна Сора.
Той се удари възторжено по коляното.
— Да, като икономка! Защото се страхувам, че Уилям ще откаже вашата помощ. Вие сте сляпа, а той няма да иска да бъде учен от някой, който също е сляп като него, няма да иска да признае собствената си безпомощност. Споменах за това и по-рано. Пък сте и много млада, и отгоре на това жена.
— Не мога да скрия факта, че съм жена — отбеляза Сора, — но не е необходимо да му съобщаваме на колко години съм.
— Да не му кажем? Никога не съм го мамил — отговори той разтревожен.
— Необходимо е?
— Да — съгласи се той неуверено. — Да, необходимо е. Няма да му казваме, че ще го обучавате, поне не отначало. Най-напред ще покажете каква чудесна икономка сте. Вие можете да направите чист онзи проклет замък и да подредите по-добре кухнята. Ако не му кажем, че сте сляпа, той никога няма да научи, нали? След като мине достатъчно време, за да свикне с вас, ще можем да му кажем, че обучавате специално слепи, че сте жена на може би четирийсет години, която е обучавала много такива като него да вършат всичко самостоятелно. Той уважава възрастните и способните. По дяволите! Мисля, че това е всичко.
— И какво ще получи моята господарка от всичко това? Един куп тежка работа, и то заради човек, когото никога не е виждала — обади се Мод.
Лорд Питър се размърда, изведнъж почувствал се неудобно върху наклонения капак на сандъка.
— В моето домакинство жените се радват на уважение и никога не ги бием, нито пък ги затваряме за незначителни прегрешения. Лорд Тибълд има нова жена, която след време ще бъде достатъчно опитна, за да поеме домакинството, независимо дали вие двете искате това, или не. А Тибълд не ви обича. Освен това той може много лесно да умре от някоя болест или при нещастен случай. Замисляли ли сте се върху това?
Разкривайки за първи път малко от своя скрит характер, Сора нетърпеливо плесна с ръце.