— Не съм такъв идиот, че никога да не съм си помисляла как би ми се отразило едно подхлъзване на Тибълд надолу по каменните стъпала. Но аз си имам своя, макар и слаба, защита. Всичките ми природени братя са научени от майка ми да ме защитават и те проявяват голяма бдителност.
Мод погледна към Сора.
— Да, миледи, но Джон замина да се обучава, а Клер е само на седем години и не може много да ти помогне.
— Роло… — започна Сора.
— Роло е наследник на вашия пастрок и е добър човек. Той държи на вас, но съвсем наскоро се ожени и се подготвя за посвещаване в рицарско звание. Той управлява земите на майка ви. Роло е толкова зает, че ако нещо ви се случи, ще мине цял месец, преди да научи. А може и повече. И той всячески избягва Тибълд. А Дадли учи за свещеник. След Клер е само Блейс, но той е едва четиригодишен. Той е привързан към новата ви мащеха и наставленията на скъпата ви майка не са му от полза.
— Какво искаш да докажеш, Мод? — промърмори сухо Сора.
— Миледи, нима не разбирате? Вашите братя не са… вие само ме дразните — оплака се Мод.
— Ти си тази, която ме измъчва, скъпа. Ние основателно отказахме да обсъждаме неизбежното ми прехвърляне. Нямахме избор. Сега лорд Питър ми предлага възможност да се отърва от това жалко съществуване и моята безумна реакция е да я сграбча с двете си ръце. Знаете ли откога съм зад стените на този малък замък? Сезоните идват и си отиват, а аз чезна тук, плащайки с парите от земите си привилегията да се грижа за дома на един пияница. Чудя се обаче дали ще успеете да убедите моя пастрок.
— Да — съгласи се Мод. — Тибълд няма да я пусне само от злоба.
— Нека да поговоря с него. — Лорд Питър се усмихна очарователно, след което продължи: — Аз съм богат и влиятелен. По един или друг начин той трябва да ми засвидетелствува внимание. Ако той не може да разбере, че добрите отношения с мен ще са от полза за него, може би заплахата от лятна обсада ще го вразуми.
Мод шумно се изсмя.
— Това ще накара жалкия негодник сериозно да се позамисли.
— Бих желала да мога да го чуя — каза Сора. — Е, ако успеете да убедите Тибълд и ако консервативната Мод мисли, че трябва да отида, тогава ще го сторя.
С шеговита нотка в гласа Мод отговори:
— А, миледи, никога не съм възнамерявала да се измъкна с този благороден лорд, без да имам препоръки за него. Ще попитам прислугата му, за да науча каква е неговата репутация.
Сора се пресегна, докосна прислужницата и плъзна надолу ръката, си, докато достигна ръката на Мод.
Лорд Питър наблюдаваше с възхищение грацията, с която Сора вдигна загрубялата ръка на старата жена и нежно я целуна.
Това искаше той за своя син. Тази лекота на движението, това умение за преценяване на ограниченията. Тя трябва да дойде. Непременно трябва да дойде. Уилям беше отчаян, отпуснат, безпомощен. Той имаше нужда да бъде напътстван, и тази уверена девойка щеше да му помогне. Лорд Питър реши да засили атаките си.
— Ще ви дам апартамента на жена си — самостоятелна стая с огромно огнище. Там поддържаме денонощно огън. Бърк се намира близо до морския бряг. Имам много лакти8 плат, купен за покойната жена на Уилям, Ан. С удоволствие ще ти го подарим.
— Не се нуждаем от подкуп, лорд Питър.
— Бихме искали да вземем също и Алдън, лорд Питър — прекъсна го Мод. — Той е слуга на лейди Сора, а преди това е бил слуга на нейната майка.
— Както желаете. — Лорд Питър кимна с глава към своя съюзник. — Домът ми е на три дни път с кон оттук, снегът е дълбок, но аз ще купя двуколка.
Сора намигна.
— Аз мога да яздя, сър, ако има кой да води коня, пък и предпочитам движението на коня пред друсането на двуколката.
— Веднага ще се погрижа и за двете. — Лорд Питър бързо се изправи.
— Почакайте! — заповяда Сора и протегна ръка. — Снегът е дълбок.
— Облечете си топли дрехи и си пригответе багажа, лейди Сора. Щом поутихне бурята, ще трябва да тръгваме. Бърк е главната кула в замъка, много по-здрава от другите, но въпреки това се безпокоя за Уилям, който стои сам в мрака. Не можете да си представите колко е безпомощен, все още изпълнен със сила и решимост, но неспособен да намери верния път.
— Трябва ли да проявявам състрадание към него, милорд?
— Да, моля ви. Той винаги е бил ясен и открит, човек който се смее сърдечно и се гневи силно. Сега неговият гняв не спира; той се самоподържа, а смехът му изчезна. Моля ви, лейди Сора — лорд Питър хвана ръката й и погали с мазолестите си пръсти нейната ледена кожа. — Моля ви, елате. Зная, че моят син Уилям е някъде там, погребан под планина от гняв и възмущение. Моят син е все още там, но той е загубен. Моля ви, помогнете ми да го намеря.