— А какво ще правите след това? Ще се върнете, ще седнете до огъня и ще миришете?
Настана тишина. Господи, каква тишина. Тя усещаше, че той стои със зяпнала уста, но никакъв друг звук не се чуваше. Нима всички в голямата зала бяха спрели да дишат?
— Мадам, не зная коя сте и никак не ме интересува.
От напрегнатия му от гняв глас по гърба й полазиха тръпки. Този глас криеше заплаха, но беше търпелив, очакващ подходящия момент, в който да изтръгне сърцето й.
— Очевидно никой не ви е казал, че съм сляп, че не мога да върша нищо, освен да седя до огъня и да мириша.
Доверявайки се на своя инстинкт за нечистия му вид, съзнаваща, че лорд Питър ще я защити, Сора увери искрено Уилям:
— Веднага познах, че сте сляп. Изглежда, че не сте се научили да се храните, без да заливате дрехите си с храна. Изглежда, че не можете да намерите косата си, за да я срешите, нито пък можете да се изкъпете. Изглежда, единственото, което можете, е да пиете и да миришете.
Шепотът на шокираните слуги изпълни залата.
— Коя сте вие? — изръмжа гласът му и я прекъсна.
— Аз съм лейди Сора, далечна роднина на майка ви и новата икономка. Вашият баща смята, че домът му е и хаос и че аз ще мога да го оправя. — За радост на Сора слугите мълчаха. От тях не се чу никакъв звук. Нека те, както и онзи разярен звяр срещу нея, се подготвят за предизвикателството.
— Вижте какво ще ви кажа, лейди Сора. — Приятният глас прозвуча ясен и чист. — Аз не влизам във вашите задължения като икономка. Миризлив или пиян, или ужасен, или нещо друго, не се занимавайте с мен.
Сора запуши малкия си нос и високомерно отговори:
— Вярвам, че всичко наоколо може полезно да се използува. Сигурна съм, че можем да измислим нещо, в което и един сляп човек да бъде полезен.
Една твърда ръка я хвана за рамото и я изправи. Лорд Питър издаде безгласната си команда.
— Можем да избършем праха по вас — подхвърли Сора, като пристъпи напред, подкрепяна и ограничавана от лорд Питър. — Така, сякаш сте част от обзавеждането.
2.
Какво, за Бога, притежаваш ти, за да му говориш такива неща?
Въпросът на лорд Питър звучеше в ума на Сора, докато проучваше разпределението на замъка. Той я преследваше, докато слизаше по тайните стълби към подземната стая под голямата зала, не я напусна и докато се запознаваше с кухнята, свряна в една мъничка пристройка в двора на замъка.
Вярно, тя би могла да използува подкрепата на Уилям. Тя имаше Алдън, чиято сопа респектираше, имаше Мод, чийто остър език убеждаваше слугите да изпълняват нейните желания. Тримата струваха повече от дузина войни, но на нея й трябваше легион от рицари.
Както беше казал лорд Питър, пролетта бързо настъпи след отиващата си последна зимна буря. Настана времето на голямото чистене. Крепостните бяха потънали в мръсотия, тъй като след смъртта на жената на Уилям нямаше кой да ги ръководи. Водени от небрежната Хоиза, те проявяваха коварно своенравие, за да избегнат изпълнението на разпорежданията на Сора. Някои се преструваха, че не са разбрали нарежданията й, други бяха безкрайно мудни, трети казваха, че Ан е изисквала нещата да се вършат по друг начин.
Лорд Питър я подкрепяше, но със затоплянето на времето имаше много работа навън и рядко се застояваше в крепостта. Той обаче намери време да внуши на крепостните, че не трябва да споменават за слепотата на Сора. Доволна от усърдието, с което му се подчиняваха, Мод отбеляза кои от слугите изпълняваха неговите нареждания и кои само симулираха подчинение.
Ако Сора успееше да постигне малко от авторитета на Уилям, щеше по-леко да изпълнява своите задължения на икономка.
Какво, за Бога, притежаваш ти, за да му говориш такива неща!
Всички се отнасяха към Уилям като към болен човек. Всички стъпваха на пръсти около него, изпълнени със състрадание и съжаление, но никой не проявяваше загриженост. Тяхното съчувствие не им позволяваше да видят, че той беше в отлично здраве и с остър ум и че с грижите си му отнемаха възможността да се чувства полезен. Така че какво, за Бога, притежаваше тя, за да му говори такива неща? Просто едно неразбираемо желание да го изведе от състоянието на вцепененост и да събуди жаждата му за живот.
Тя се ослушваше за реакция от страна на слепеца, наречен Уилям, но чу само сумтене и резки разпореждания. Нищо от онова, което бе казала, не предизвика никаква промяна. Нищо не бе достигнало до съзнанието му, реши тя.
Но думите на Сора бяха разтърсили Уилям.
За първи път след нещастието той беше ядосан не на себе си, а на другиго. Всеки боец знае, че в битката има и нещастия, но малко са войните, пострадали така ужасно. Болест и инфекция той можеше да понесе, понасял бе и по-рано. Но слепота! Онзи глупав свещеник му бе казал, да се остави на Божията милост; само смирението щяло да му осигури царството небесно. Все в този тон свещеникът му каза, че Бог го използува за негови собствени добри цели. Добри цели!