Луиз Пени
Светлина в пукнатините
Разследванията на инспектор Гамаш #9
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
Полицаите от Sûretè du Quèbec
Арман Гамаш — главен инспектор от отдел "Убийства" на Sûretè du Quèbec
Жан Ги Бовоар — полицай от екипа на Франкьор, бивш заместник на Гамаш
Изабел Лакост — инспектор, заместник на Гамаш
Терез Брюнел — комисар
Жером Брюнел — пенсиониран лекар, съпруг на комисар Терез Брюнел
Ивет Никол — млад полицай от отдел "Телекомуникации"
Силвен Франкьор — главен комисар
Мартен Тесие — инспектор, заместник на Франкьор
Ламбер — главен инспектор, началник на отдел "Киберпрестъпления"
Местните и гостите на Трите бора
Клара Мороу — художник
Мирна Ландерс — собственик на книжарницата в Трите бора, бивш психолог
Рут Зардо — възрастна поетеса
Габриел Дюбо — готвач и хотелиер; държи местното бистро и пансиона на селото с партньора си Оливие
Оливие Брюле — търговец на антикварни стоки; държи местното бистро и пансиона на селото с партньора си Габри
Жил Сандон — дърводелец, бивш дървосекач
Констанс Пино/Уеле — една от петзначките Уеле; бивша пациентка на Мирна и нейна приятелка
Жителите на град Монреал
Одри Вилньов — старши експерт в Министерството на транспорта
Гаетан Вилньов — съпруг на Одри Вилньов
Жорж Ренар — министър-председател на Квебек
Марк Бро — началник на отдел "Убийства" в монреалската полиция
Речник на някои френски думи и изрази в романа
Á bientôt! — До скоро!
Á demain — До утре!
Absolument — абсолютно
Bien sûr— разбира се
Bon — добре
Bonjour — добър ден
C'est çа — така е
Café аи lait — кафе с мляко
Се n'est pas necessaire — не е необходимо
cul-de-sac — задънена улица
D'accord- добре
Désolé — съжалявам
Extraordinaire — изключително
Frére — брат
Joyeux Noël — Весела Коледа!
Mon ami — приятелю (мой)
Mon vieux — стари приятелю
Oui — да
S'il vous plaît — моля
Viens isi! — Ела тук!
Voilá — ето
Voyons — вижте
ПЪРВА ГЛАВА
Одри Вилньов знаеше, че онова, което си въобразява, няма как да се случи. Беше голяма жена и можеше да направи разлика между реалността и въображението си. Но всяка сутрин, докато шофираше през тунела "Вил Мари" от дома си в Източен Монреал към работното си място, тя виждаше. Чуваше. Усещаше неизбежността.
Първият знак щеше да бъде експлозия от червени светлини, когато шофьорите натиснат рязко спирачките си. Камионът отпред щеше да завие внезапно, гумите му щяха да поднесат и тежката машина щеше да се блъсне странично. Адски писък щеше да отекне в коравите стени, да се стрелне към нея и да я погълне. Клаксони, аларми, спирачки, крещене.
Тогава Одри щеше да види как от тавана се откъсват огромни парчета бетон и повличат след себе си плетеница от метални вени и сухожилия. Щеше да рухне скелетът на тунела, който поддържаше цялата структура. И целия град Монреал.
До днес.
Тогава, тогава… кръгът от дневна светлина в дъното на тунела щеше да се затвори. Като око.
След него — мрак.
И дълго, дълго очакване. Да бъде смазана.
Всяка сутрин и всяка вечер, докато Одри Вилньов минаваше с автомобила си през инженерното чудо, което свързваше двата края на града, структурата се сгромолясваше.
— Всичко ще бъде наред. — Жената се изсмя тихичко на себе си. — Всичко ще бъде наред.
Увеличи звука на радиото и запя в един глас с музиката.
Но по ръцете й, хванали волана, все така лазеха тръпки, дланите й започнаха да изстиват и да се сковават, а сърцето й затуптя бясно. Върху предното стъкло на колата се плисна вълна от киша. Чистачките я отмиха и оставиха след себе си полумесец от мътни ивици.
Колоната от автомобили отпред намали скоростта. После спря.
Очите на Одри се разшириха. Такова нещо не й се бе случвало никога преди. И без това пътуването през тунела бе ужасно преживяване. Но да стои неподвижно в него беше невъобразимо. Мозъкът й се вцепени.