— Котка ли? — Гамаш хвърли поглед към корицата. — Non. Флоранс и Зора искат домашен любимец, особено след като бяха на гости у нас наскоро. Чарът на Хенри ги плени и си пожелаха да имат своя немска овчарка.
— В Париж ли? — попита Лакост развеселено.
— Да. Струва ми се, че не осъзнават, че живеят в Париж — засмя се Гамаш при мисълта за малките си внучки. — Снощи Рен-Мари ми каза, че Даниел и Розлин мислят да вземат котка.
— Мадам Гамаш е в Париж?
— Да, за Коледа. Аз отивам следващата седмица.
— Сигурна съм, че нямате търпение.
— Oui — отвърна главният инспектор и отново се зачете в книгата. Лакост предположи, че така прикрива силното си желание да бъде при своите близки. Не искаше да показва и колко много му липсва съпругата му.
Шумът от отварянето на врата изтръгна Гамаш от изненадващо увлекателната история на котките с ивичеста окраска тип "таби". Вдигна очи и забеляза Мирна да влиза през страничния вход, който свързваше книжарницата с бистрото.
Тъмнокожата жена носеше купичка супа и сандвич, но се спря веднага щом забеляза новодошлите. На лицето й разцъфна усмивка, ярка като цвета на пуловера й.
— Арман, не очаквах да дойдете чак дотук!
Гамаш стана на крака и Лакост го последва. Мирна остави чиниите на бюрото си и прегърна и двамата си гости.
— Прекъсваме обяда ви — извини се главният инспектор.
— А, отскочих набързо да си взема нещо, за да съм наоколо, ако се обадите. — Книжарката замълча и впери любопитен поглед в лицето на Гамаш. — Защо сте тук? Да не се е случило нещо?
За детектива бе някак тъжно, че присъствието му почти винаги се свързваше с лоши новини и навсякъде го посрещаха с тревога.
— Ни най-малко. Получих съобщението ви и ето — идвам да отговоря.
Мирна се засмя:
— Какво обслужване! Не ви ли хрумна да се обадите по телефона?
— По телефона? — Гамаш се обърна към Лакост: — Защо не ни хрумна?
— Нямам доверие на телефоните — рече инспекторката. — Дяволско изобретение.
— Това май се отнася по-скоро за електронната поща — отбеляза Гамаш и отново насочи вниманието си към Мирна: — Вашето съобщение ни даде повод да се измъкнем от града за няколко часа. А и винаги ми е приятно да идвам тук.
— Къде е инспектор Бовоар? — поинтересува се Мирна и се огледа. — Паркира колата ли?
— Работи по друг случай — отвърна главният инспектор.
— Разбирам — кимна Мирна.
В последвалата кратка пауза Арман Гамаш се зачуди какво ли е разбрала.
— Трябва да ви донеса обяд — възкликна книжарката. — Нали нямате нищо против да хапнем тук? По-спокойно е.
Отнякъде се появи меню на бистрото и не след дълго Гамаш и Лакост също получиха по една порция от special du jour[17], супа и сандвич. Тримата се настаниха край светлия еркерен прозорец — Гамаш и Лакост седнаха на дивана, а Мирна на големия удобен фотьойл, който за постоянно бе заел нейната форма и изглеждаше като продължение на пищната едра жена.
Гамаш разбърка заквасената сметана в борша си, докато тъмночервеният цвят на супата стана светлорозов. В купичката плуваха сочни парченца цвекло, зеле и крехко телешко месо.
— Съобщението ви беше малко неясно — проговори главният инспектор, като вдигна поглед към седналата срещу него чернокожа жена.
Изабел Лакост реши да започне със сандвича си — багета с плънка от печени домати, босилек и сирене "Бри".
— Предполагам, че е било целенасочено — добави детективът.
Познаваше Мирна от доста години, откакто бе пристигнал за първи път в това селце на име Трите бора, за да разследва убийство. Тогава книжарката бе сред заподозрените, а сега бе негова приятелка.
Понякога нещата се променяха към по-добро. А понякога — не.
Гамаш постави жълтото листче на масата до панера с франзели.
Извинявам се за безпокойството, но се нуждая от помощта ви. — Мирна Ландерс
Отдолу бе телефонният й номер. Детективът бе предпочел да не го използва, до известна степен за да има повод да се махне от щабквартирата на Sûretè, но най-вече защото Мирна никога досега не го бе молила за помощ. За каквото и да ставаше въпрос, дори да не беше особено сериозно, сигурно беше важно за нея. А тя бе важна за него.
Гамаш хапваше от борша, докато Мирна обмисляше как да отговори.
— Наистина не е кой знае какво — започна книжарката, но срещна очите на събеседника си и млъкна. — Разтревожена съм — призна след кратко колебание.
Гамаш остави лъжицата и съсредоточи цялото си внимание върху приятелката си.
Мирна погледна през прозореца и главният инспектор последва примера й. Там, зад стъклото, виждаше Трите бора — в пряк и в преносен смисъл. Три огромни борови дървета се извисяваха над китното селце. За пръв път Гамаш осъзна, че те са своеобразен щит, който предпазва селото, като смекчава силата на снежните виелици.