Когато сложиха пред тях закуската, двамата почти не вдигнаха очи. Потопили се бяха в техен собствен свят, където имаше само системи за предотвратяване на проникванията и контрамерки.
Гамаш си наля чаша кафе и се облегна на старата карта, окачена до прозореца. Наблюдаваше отдалече и се бореше с изкушението да се приближи и да наднича зад гърбовете на Жером и Никол.
Нещо му напомни за стаите на преподавателите му в Кеймбридж. Високи купчини от книжа и доклади. Бележници, нахвърляни мисли, чаши с изстинал чай и недоядени печива. Топлината идваше от печка, а наоколо се носеше мирисът на влажна вълна.
Жил седеше на стола, който всички вече припознаваха като негов — до вратата на училищната сграда. Изяде закуската си и когато приключи, си наля още една чаша кафе и облегна стола си на вратата. Дървосекачът беше тяхното резе.
Гамаш погледна часовника си. Беше четири и двайсет и пет. Идваше му да крачи из помещението, но знаеше, че така ще изнерви останалите. Умираше да попита как върви, но знаеше, че ще развали концентрацията на Жером и Никол. Затова повика Хенри, облече си палтото и пъхна ръцете си дълбоко в джобовете. В паниката си бе забравил ръкавиците на площадката, където беше монтирана сателитната чиния, и нямаше сила на света, която можеше да го накара да се върне и да си ги вземе.
Терез и Жил тръгнаха заедно с него на разходка.
— Добре върви — сподели комисар Брюнел.
— Да — отвърна Гамаш. Навън бе студено, ясно, свежо и тъмно. И тихо.
— Като крадци в нощта, а? — обърна се главният инспектор към Жил.
Дървосекачът се разсмя:
— Надявам се да не съм ви обидил с това.
— Ни най-малко — рече Терез. — Съвсем естествено развитие на кариерата ми. Студентка в "Сорбоната", главен уредник в Музея на изящните изкуства, комисар в Sûretè и накрая — черешката на тортата. Крадец в нощта. — Обърна се към Гамаш. — Всичко това е благодарение на теб.
— За мен е удоволствие, мадам — поклони се детективът тържествено.
Седнаха на една пейка и се загледаха в училището. Светлината бе приглушена от одеялата. Главният инспектор се запита дали кроткият дървосекач, който седеше до него, има представа какво ще се случи, ако се провалят. И какво — ако успеят.
И в двата случая адът щеше да се отприщи. И да стигне дотук.
Но в този момент бе тихо и спокойно.
Тръгнаха обратно към училището, а по пътя Хенри подскачаше и ловеше снежни топки, които веднага се разтапяха в муцуната му. Но той не преставаше да ги гони, не се отказваше.
Час по-късно Жером и Никол задействаха първата аларма.
ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Телефонът събуди Силвен Франкьор и той сграбчи слушалката още преди да чуе второто позвъняване.
— Какво има? — попита. Вниманието му веднага се изостри.
— Сър, обажда се Шарпантие. Регистриран е пробив.
Франкьор се надигна на лакът и направи знак на жена си да заспива.
— Какво означава това?
— Наблюдавам активността в мрежата. Някой е отворил един от файловете с ограничен достъп.
Франкьор светна лампата, сложи си очилата и погледна часовника на нощното шкафче. Ярките червени цифри показваха 5.43. Главният комисар седна в леглото.
— Колко е сериозно?
— Не зная. Може и да не представлява заплаха. Както ми беше наредено, обадих се на инспектор Тесие, а той ми каза да позвъня на вас.
— Добре. Сега ми обяснете какво сте видели.
— Ами сложно е.
— Опитайте.
Шарпантие се изненада колко заплашително можеше да звучи една-единствена дума. Опита се. Даде най-доброто от себе си.
— Ами защитната стена не показва, че се касае за неупълномощена връзка, но…
— Но?
— Някой е отворил файла и не съм сигурен кой е. От вътрешната мрежа е, значи този човек има кодове за достъп. Вероятно е някой от отдела, но няма как да сме сигурни.
— Да не би да ми казвате, че не знаете дали става дума за пробив?
— Казвам, че има пробив, но не знаем дали е външен човек, или някой от нашите. Нещо като алармите по къщите. В началото е трудно да се каже дали ги е задействал крадец, или енот.
— Енот? Нима сравнявате най-съвременното оборудване за милиони долари, от което е изградена системата за сигурност на Sûretè, с обикновена домашна аларма?
— Съжалявам, сър. Именно защото системата е модерна, успяхме да засечем този пробив. Повечето системи и програми нямаше да го отчетат. Но нашата е толкова чувствителна, че понякога откриваме неща, на които може и да не обръщаме внимание. Не представляват заплаха.
— Като енотите?