— Точно така — отвърна полицаят, но явно вече съжаляваше, че е направил такова сравнение. При Тесие бе подействало, но главен комисар Франкьор бе съвсем друга порода звяр. — А ако става дума за натрапник, все още не можем да кажем дали е влязъл с определена цел, или е просто някой хакер, който иска да причинява поразии. Възможно е дори да е някой, който е влязъл по погрешка. Работим по въпроса.
— По погрешка?
Инсталирали бяха системата миналата година. Ангажираха най-добрите софтуерни дизайнери и интернет архитекти, за да създадат система, чиято защита не може да бъде преодоляна. А сега този служител му казваше, че някакъв идиот може да е влязъл по погрешка?
— Случва се по-често, отколкото човек може да си представи — отбеляза Шарпантие с нещастен тон. — Не мисля, че е нещо сериозно, но засега за всеки случай приемаме, че може да е. А и файлът, който са отворили, не изглежда чак толкова важен.
— Кой е файлът? — попита Франкьор.
— Нещо, свързано с графика на ремонтните дейности по автомагистрала 20.
Франкьор впери поглед в завесите, дръпнати пред прозореца на спалнята му. Студеният въздух, който нахлуваше в стаята отвън, леко ги раздвижваше.
Файлът изглеждаше незначителен, сякаш нямаше никаква връзка с нещо, което би представлявало заплаха за техния план. Но Франкьор познаваше този файл. Знаеше какво има в него. А някой го бе намерил и си вреше носа в него.
— Проверете случая — нареди главният комисар — и ми се обадете отново.
— Да, сър.
— Какво има? — попита мадам Франкьор, когато съпругът й стана от леглото и тръгна към банята.
— Нищо, дребен проблем в службата. Заспивай.
— А ти ще си легнеш ли пак?
— По-скоро не — отвърна Франкьор. — Така и така се събудих, а и алармата щеше да звънне скоро.
Но алармите за главен комисар Франкьор вече звъняха.
— Забелязаха ни — каза Жером. — Задействах аларма ето тук.
— Къде? — попита Гамаш и придърпа стола си по-близо.
Жером му показа.
— Файл с ремонтни графици? — изненада се Гамаш и се обърна към Терез. — Защо в Sûretè се съхраняват файлове за пътни ремонти, и то с ограничен достъп?
— Не виждам причина. Това не е в нашата юрисдикция. Пътищата — да, но не и ремонтите им. А и няма защо да са засекретени.
— Сигурно вече ни търсят — обади се Никол. Гласът й бе спокоен. Просто съобщаваше факт.
— Очакваше се — рече Жером също толкова спокойно.
На неговия монитор се виждаха файлове, които се отваряха и затваряха. Появяваха се и изчезваха.
— Спрете да пишете — каза Никол.
Жером вдигна ръце от клавиатурата и пръстите му застинаха над нея.
Гамаш се втренчи в монитора. Почти виждаше редове код, които изникваха, растяха, а след това се свиваха.
— Вас засякоха ли ви? — обърна се Жером към Никол.
— Не, аз съм в друг файл. Също има нещо общо с ремонти, но е стар. Едва ли е важен.
— Почакайте — каза Гамаш и придърпа стола си по-близо до нейния монитор. — Покажете ми го.
— Сър, пак ви се обажда Шарпантие.
— Oui — отвърна Франкьор. Взел си бе душ, беше се облякъл и тъкмо тръгваше към работното си място. Часът бе малко след шест.
— Фалшива тревога.
— Сигурен ли сте?
— Напълно. Огледах добре. Направих най-различни проверки и не открих неупълномощен достъп до мрежата ни. Сравнително често се случва, както вече ви казах. Дух в машината. Съжалявам, че ви обезпокоих.
— Постъпихте правилно. — Въпреки че изпита облекчение, Франкьор все още не се бе отпуснал напълно. — Нека още служители се включат в наблюдението.
— Следващата смяна застъпва в осем…
— Веднага. — Тонът на главния комисар бе остър и Шарпантие откликна незабавно.
— Да, сър.
Франкьор затвори и набра номера на Тесие.
— Това са доклади от различни смени — зачете се Гамаш — на компания на име "Акведукт". Отпреди трийсет години са. Защо ги разглеждате?
— Вървях по следата. В един от другите файлове изскочи някакво име и го проследих дотук.
— Кое име? — попита Гамаш.
— Пиер Арно.
— Покажете ми. — Гамаш се наведе напред, а Никол започна да превърта файла надолу. Главният инспектор си сложи очилата и се загледа в страниците. Имаше много имена. Това явно бяха работни разписания, отчети за състоянието на почвата и някакви неща, които се наричаха "товари". — Не го виждам.
— И аз не го видях — призна Никол. — Но е свързано с този файл.
— Може да е друг Пиер Арно — обади се Жером от бюрото си. — Името е сравнително често срещано.
Гамаш изхъмка, за да даде знак, че е чул приятеля си, но вниманието му бе изцяло насочено към файла. Не се споменаваше никакъв Арно.