— Как е възможно името да е свързано с този файл, но да не се появява в него? — попита Гамаш.
— Може да е скрито — рече Никол. — Или да има странична връзка. Например вашето име може да е свързано с файл, в който става въпрос за оплешивяване или за анасонови лулички.
Гамаш хвърли кос поглед към Жером, който едва се сдържаше да не се разсмее.
Въпреки това разбра. Не беше нужно името на Арно да се споменава във файла, за да бъде по някакъв начин свързано с него. Някъде съществуваше такава връзка.
— Продължавайте — каза главният инспектор и се изправи.
— Шарпантие е отличен специалист — увери Тесие началника си по телефона. Младият инспектор също вече беше облечен и готов да тръгва за работа. Докато си обуваше чорапите, осъзна, че когато дойдеше време да ги свали вечерта, всичко щеше да се е променило. Неговият свят. Светът като цяло. И най-вече Квебек. — Ако казва, че няма заплаха, значи е така.
— Не. — Главният комисар искаше да бъде уверен, да бъде спокоен. Но не беше. — Нещо не е наред. Обади се на Ламбер. Извикай я да дойде.
— Да, сър.
Тесие затвори и набра номера на главен инспектор Ламбер, която оглавяваше отдел "Киберпрестъпления".
Гамаш разбута жарта с нова цепеница, за да освободи място, след това пъхна дървото в печката и затвори чугунения капак.
— Полицай Никол — проговори главният инспектор след няколко секунди, — бихте ли проверили тази компания?
— Коя компания?
— "Акведукт" — Гамаш се приближи до бюрото на младата жена. — Компанията, на която попаднахте, докато проследявахте името на Пиер Арно.
— Но името му така и не се появи в този файл. Сигурно е бил друг Арно или случаен контакт. Нещо несъществено.
— Може би, но все пак моля да потърсите информация за "Акведукт".
Гамаш се бе надвесил над рамото на Никол, опрял една ръка на бюрото, а другата — на облегалката на стола й.
Полицайката изпуфтя. Изображението на екрана й изчезна. След няколко щраквания с мишката на монитора изскочиха снимки на стари римски мостове и водоснабдителни системи, Акведукти.
— Доволен ли сте? — попита Никол.
— Превъртете надолу — настоя Гамаш и се загледа в списъка с резултати, които съдържаха името "Акведукт".
Имаше някаква фирма, която се занимаваше с проучвания в сферата на устойчивото развитие. Имаше състав с такова име.
Прехвърлиха няколко страници, а информацията нататък беше все по-слабо свързана с търсената компания.
— Може ли вече да продължа? — попита Никол с досада, отегчена от аматьорите около себе си.
Гамаш се взираше в екрана и все така изпитваше безпокойство. Въпреки това кимна.
Всички служители от смяната бяха извикани по-рано и пред бюрата и мониторите в отдел "Киберпрестъпления" вече нямаше нито едно празно място.
— Госпожо — обърна се Шарпантие към шефа си, — това беше призрак. Виждал съм хиляди, вие също. Огледах внимателно, за да се уверя. Пуснах всички проверки за сигурност. Нищо.
Ламбер отмести очи от началника на смяната и се извърна към главния комисар.
За разлика от Шарпантие, главен инспектор Ламбер осъзнаваше колко критични ще бъдат следващите няколко часа. Файъруоловете, защитите, софтуерните програми, в чието създаване самата тя бе участвала, трябваше да бъдат непробиваеми. Такива и бяха.
Но загрижеността на Франкьор се бе прехвърлила върху нея. Сега и тя си задаваше въпроси.
— Лично ще се уверя, сър — обеща тя на Франкьор. Главният комисар впери очи в нейните и ги държа толкова дълго и настойчиво, че Тесие и Шарпантие се спогледаха.
Накрая Франкьор кимна.
— Искам хората ви не просто да стоят на пост, разбирате ли? Искам да започнат търсене.
— Какво да търсят? — попита Шарпантие с раздразнение.
— Натрапници — сряза го Франкьор. — Искам да издирите този, който е задействал алармата. Ако има някой, който се опитва да проникне, искам да го намерите, независимо дали е енот, призрак, или армия от зомбита. Ясно ли е?
— Ясно, сър — отговори Шарпантие.
Гамаш отново изникна зад рамото на Никол.
— Направих грешка — изрече точно до ухото й.
— Каква?
Полицайката не го погледна, а остана съсредоточена върху заниманието си.
— Самата вие казахте, че файлът е стар. Това означава, че "Акведукт" е стара компания. Може би вече не съществува. Можете ли да я потърсите в архивите?
— Ако не съществува, от какво значение е тогава? — попита Никол. — Стар файл, стара компания, стари новини.