— Старите грехове хвърлят дълги сенки — рече Гамаш. — А тук става дума за един стар грях.
— Пак някакви шибани цитати — изломоти Никол едва чуто. — Какво пък трябва да означава това?
— Означава, че ако преди три десетилетия е започнало нещо малко, може вече да се е разраснало — каза главният инспектор, като не гледаше към младата полицайка, а четеше изписаното на екрана. — И да се е превърнало в нещо…
Премести очи върху лицето на Никол, което изглеждаше унило и потиснато.
— … голямо — завърши изречението си Гамаш. Но всъщност му бе дошло наум да каже "чудовищно".
— Намерихме сянката — рече детективът, като отново се загледа в екрана, — сега е ред на греха.
— Пак не разбирам — измърмори Никол, но главният инспектор подозираше, че не е така. Полицай Ивет Никол знаеше много за старите грехове. И дългите сенки. — Ще ми трябват няколко минути — предупреди младата жена.
Гамаш отиде при комисар Брюнел, която стоеше до прозореца и наблюдаваше съпруга си, но видимо много й се искаше да наднича над рамото му.
— Как е Жером?
— Добре, предполагам — рече Терез. — Струва ми се, че когато задейства онази аларма, това доста го разклати. Случи се по-рано, отколкото той очакваше. Но се стегна и продължи.
Гамаш погледна двамата, които седяха пред компютрите. Наближаваше седем и половина сутринта. Започнали бяха преди шест часа.
Приближи се към Жером и го попита:
— Не би ли искал да се поразтъпчеш?
Доктор Брюнел не отговори веднага. Взираше се в монитора пред себе си, а очите му проследяваха един ред код.
— Merci, Арман. След няколко минути — отвърна Жером разсеяно.
— Намерих я — обади се Никол. — "Ле Сервиз Акведукт" — прочете, а Гамаш и Терез се приближиха и надникнаха над рамото й. — Оказахте се прав. Това е стара компания. Изглежда, е фалирала.
— С какво се е занимавала?
— Май основно с проектантство — отвърна младата жена.
— Пътища? — попита Терез, като си мислеше за алармата, която Жером бе задействал. Ремонтните графици за магистралата.
Настъпи кратко мълчание, докато Никол търсеше още информация.
— Не, изглежда, са проектирали канализацията предимно в отдалечени райони. Това е било по времето, когато правителството отделяше пари, за да се пречистят отпадните води, които се изливаха в реките.
— Пречиствателни станции — предположи Гамаш.
— Нещо подобно, да — кимна Никол и продължи да се взира в екрана. — Но вижте това — посочи тя някакъв репортаж. — Смяна на правителството. Кранчето е спряло и компанията е фалирала. Край.
— Чакайте! — извика Жером рязко от съседното бюро. — Спрете да правите това, което правите в момента.
Гамаш и Терез застинаха, като че ли движенията им щяха да ги издадат. След миг Гамаш се приближи към Жером.
— Какво има?
— Започнали са търсене — отвърна доктор Брюнел. — Вече не просто пазят файловете, а активно ни търсят.
— Да не сме задействали още някоя аларма? — попита Терез.
— Не и доколкото ми е известно — рече Жером и хвърли поглед към Никол. След като провери на своя компютър, тя поклати глава отрицателно.
Доктор Брюнел отново се обърна към монитора си и се вгледа в него. Пухкавите му ръце стояха над клавиатурата, готови да се впуснат върху нея, ако се наложеше.
— Използват нова програма, която не съм виждал.
Никой не мърдаше.
Гамаш се взираше в екрана и едва ли не очакваше да види дух, който изпълзява от ъгъла му. Хваща парчета от текст, файлове и документи, повдига ги и поглежда отдолу. Търси.
Затаи дъх. Не смееше да се движи. За всеки случай. Знаеше, че е нелогично, но не искаше да рискува.
— Няма да ни намерят — обади се Никол, а Гамаш се възхити на напереността й. Изрекла бе тези думи шепнешком и детективът се радваше, че е така. Едно бе да си наперен, но ако се криеш, първото правило бе да стоиш тихо и неподвижно. А Гамаш не хранеше илюзии. Точно това правеха те — криеха се.
Като че ли Жил също усети, че става нещо. Безшумно наклони стола си напред и стъпи на земята, но остана на мястото си, за да пази вратата, сякаш преследвачите им щяха да нахлуят през нея.
— Знаят ли, че сме проникнали в системата им? — попита Терез.
Жером не й отговори.
— Жером — повтори възрастната дама. Снижила бе гласа си до настойчив, съскащ шепот. — Отговори ми.
— Сигурен съм, че са забелязали сигнатурата ни.
— Какво означава това? — попита Гамаш.
— Означава, че вероятно знаят, че се случва нещо — каза Никол. — Криптирането ще издържи.