Но за първи път думите й прозвучаха неуверено, сякаш говореше на себе си. Убеждаваше сама себе си.
Гамаш вече разбираше. Ловецът и хрътките му душеха. Попаднали бяха на следа и се опитваха да осъзнаят с какво си имат работа. Ако не им се бе сторило.
— От другата страна не е просто някое хакерче — отбеляза Жером. — Не е някое нетърпеливо хлапе, а опитен следовател.
— И какво ще правим сега? — попита Терез Брюнел.
— Ами не може просто да си седим — рече съпругът й и се обърна към Никол: — Наистина ли смятате, че криптирането ви все още ни прикрива?
Младата жена отвори уста, но доктор Брюнел я спря с жест? Нагледал се бе на нахакани млади специализанти по време на визитациите в болницата и с лекота разпознаваше хората, които предпочитат тлъстите лъжи пред нелицеприятната истина.
— Отговорете ми честно — предупреди я, без да отмества очи от пребледнялото й лице.
— Не знам — призна Никол. — Но защо пък да не вярваме, че ни прикрива?
Жером се изсмя и стана от стола. Обърна се към жена си:
— В такъв случай отговорът на твоя въпрос е, че криптирането е издържало и всичко е наред.
— Тя не каза такова нещо — възрази Терез и последва съпруга си до печката, откъдето той взе кафеварката.
— Не каза — съгласи се Жером и си наля чаша кафе. — Но Никол е права. По-добре да вярваме, че е така. Това нищо не променя. А и в крайна сметка те нямат представа какво търсим, дори да са разбрали, че сме в системата. Няма страшно.
Гамаш застана зад стола на Никол.
— Сигурно сте изморена. Защо не си починете и вие? Идете да си наплискате лицето с вода.
Младата жена не отговори. Главният инспектор се взря в нея по-внимателно.
Очите й се бяха разширили.
— Какво има? — попита я.
— О, merde — промълви Никол. — О, merde!
— Какво?
Гамаш погледна към монитора. На екрана се бе появило съобщение с големи букви: "Неразрешен достъп".
— Засекли са ни.
ТРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Открих нещо — съобщи главен инспектор Ламбер по телефона. — Най-добре елате.
Главен комисар Франкьор и инспектор Тесие пристигнаха след няколко минути. Около монитора на Ламбер се бяха скупчили служители, които наблюдаваха случващото се, но се разпръснаха в мига, когато видяха кой влиза в стаята.
— Напуснете всички — нареди Тесие и те веднага излязоха. Инспекторът затвори вратата и застана пред нея.
Шарпантие седеше с гръб към началника си, пред друг компютър в кабинета. Пръстите му тракаха по клавиатурата със светкавична скорост.
Франкьор се надвеси над главен инспектор Ламбер:
— Покажете ми.
— Жером! — извика Терез Брюнел съпруга си и отиде при главен инспектор Гамаш и полицай Никол.
— Покажете ми — каза Гамаш.
— Когато отворих стария файл за "Акведукт", сигурно съм задействала аларма — рече Никол с пребледняло лице.
Появи се Жером, хвърли поглед към монитора, после се пресегна пред младата жена.
— Бързо! — каза той и незабавно набра няколко кратки команди. — Излезте от този файл.
Съобщението за грешка изчезна.
— Не просто сте задействали аларма, а направо сте настъпили мина. Господи!
— Може да не са видели съобщението — промълви бавно Никол, докато гледаше в екрана.
Всички чакаха и се взираха в черния монитор. Гамаш осъзна, че въпреки здравия разум очаква да види как от него изниква някакво същество. Сянка, силует.
— Трябва да се върнем във файла за "Акведукт" — заяви главният инспектор.
— Луд ли си? — възрази Жером. — Именно той задейства алармата. Това е единственият файл, който трябва да избягваме.
Гамаш дръпна един стол и седна по-близо до възрастния лекар. Погледна го право в очите и каза:
— Знам. Затова трябва да се върнем. Онова, което искат да скрият, е в този файл.
Жером отвори уста и след миг я затвори. Опита се да намери разумен аргумент против немислимото: съзнателно да влязат отново в капана.
— Съжалявам, Жером, но ние търсехме точно това. Слабото им място. И го открихме в "Акведукт". Някъде там трябва да е.
— Но това е трийсетгодишен документ за компания, която дори вече не съществува — намеси се Терез. — Какво толкова може да има в него?
Четиримата се взираха в екрана. Курсорът примигваше като пулс. Сякаш беше жив. Чакаше.
Тогава Жером Брюнел се наведе напред и започна да пише на клавиатурата.
— "Акведукт"? — възкликна Франкьор и отстъпи назад, сякаш някой го бе зашлевил. — Изтрийте файловете.
Главен инспектор Ламбер извърна очи към него, но само един поглед към главен комисар Франкьор беше достатъчен. Започна да изтрива.
— Кой е натрапникът? — попита Франкьор. — Знаете ли?
— Вижте, мога да върша по едно нещо — да трия файлове или да гоня хакер. Не може и двете едновременно — каза Ламбер, докато пръстите й не спираха да се стрелкат над клавишите.
— Аз ще се заема с хакера — обади се Шарпантие от другия край на кабинета.
— Действайте — нареди Франкьор. — Трябва да разберем кой е.
— Гамаш е — заяви Тесие. — Няма кой друг да е.
— Едва ли е главен инспектор Гамаш — възрази Ламбер и продължи да работи. — Като всички останали ръководни кадри и той има компютърна грамотност, но не е експерт. Не може да е той.
— Освен това е в някакво село в източните провинции — припомни си Тесие, докато наблюдаваше кипящата дейност. — Там няма интернет.
— Който и да е този, разполага с високоскоростен широколентов достъп.
— Божичко! — обърна се Франкьор към Тесие. — Гамаш е бил примамка.
— Тогава кой е това? — попита Тесие.