Выбрать главу

Но за първи път думите й прозвучаха неуверено, сякаш говореше на себе си. Убеждаваше сама себе си.

Гамаш вече разбираше. Ловецът и хрътките му душеха. Попаднали бяха на следа и се опитваха да осъзнаят с какво си имат работа. Ако не им се бе сторило.

— От другата страна не е просто някое хакерче — отбеляза Жером. — Не е някое нетърпеливо хлапе, а опитен следовател.

— И какво ще правим сега? — попита Терез Брюнел.

— Ами не може просто да си седим — рече съпругът й и се обърна към Никол: — Наистина ли смятате, че криптирането ви все още ни прикрива?

Младата жена отвори уста, но доктор Брюнел я спря с жест? Нагледал се бе на нахакани млади специализанти по време на визитациите в болницата и с лекота разпознаваше хората, които предпочитат тлъстите лъжи пред нелицеприятната истина.

— Отговорете ми честно — предупреди я, без да отмества очи от пребледнялото й лице.

— Не знам — призна Никол. — Но защо пък да не вярваме, че ни прикрива?

Жером се изсмя и стана от стола. Обърна се към жена си:

— В такъв случай отговорът на твоя въпрос е, че криптирането е издържало и всичко е наред.

— Тя не каза такова нещо — възрази Терез и последва съпруга си до печката, откъдето той взе кафеварката.

— Не каза — съгласи се Жером и си наля чаша кафе. — Но Никол е права. По-добре да вярваме, че е така. Това нищо не променя. А и в крайна сметка те нямат представа какво търсим, дори да са разбрали, че сме в системата. Няма страшно.

* * *

Гамаш застана зад стола на Никол.

— Сигурно сте изморена. Защо не си починете и вие? Идете да си наплискате лицето с вода.

Младата жена не отговори. Главният инспектор се взря в нея по-внимателно.

Очите й се бяха разширили.

— Какво има? — попита я.

— О, merde — промълви Никол. — О, merde!

— Какво?

Гамаш погледна към монитора. На екрана се бе появило съобщение с големи букви: "Неразрешен достъп".

— Засекли са ни.

ТРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Открих нещо — съобщи главен инспектор Ламбер по телефона. — Най-добре елате.

Главен комисар Франкьор и инспектор Тесие пристигнаха след няколко минути. Около монитора на Ламбер се бяха скупчили служители, които наблюдаваха случващото се, но се разпръснаха в мига, когато видяха кой влиза в стаята.

— Напуснете всички — нареди Тесие и те веднага излязоха. Инспекторът затвори вратата и застана пред нея.

Шарпантие седеше с гръб към началника си, пред друг компютър в кабинета. Пръстите му тракаха по клавиатурата със светкавична скорост.

Франкьор се надвеси над главен инспектор Ламбер:

— Покажете ми.

* * *

— Жером! — извика Терез Брюнел съпруга си и отиде при главен инспектор Гамаш и полицай Никол.

— Покажете ми — каза Гамаш.

— Когато отворих стария файл за "Акведукт", сигурно съм задействала аларма — рече Никол с пребледняло лице.

Появи се Жером, хвърли поглед към монитора, после се пресегна пред младата жена.

— Бързо! — каза той и незабавно набра няколко кратки команди. — Излезте от този файл.

Съобщението за грешка изчезна.

— Не просто сте задействали аларма, а направо сте настъпили мина. Господи!

— Може да не са видели съобщението — промълви бавно Никол, докато гледаше в екрана.

Всички чакаха и се взираха в черния монитор. Гамаш осъзна, че въпреки здравия разум очаква да види как от него изниква някакво същество. Сянка, силует.

— Трябва да се върнем във файла за "Акведукт" — заяви главният инспектор.

— Луд ли си? — възрази Жером. — Именно той задейства алармата. Това е единственият файл, който трябва да избягваме.

Гамаш дръпна един стол и седна по-близо до възрастния лекар. Погледна го право в очите и каза:

— Знам. Затова трябва да се върнем. Онова, което искат да скрият, е в този файл.

Жером отвори уста и след миг я затвори. Опита се да намери разумен аргумент против немислимото: съзнателно да влязат отново в капана.

— Съжалявам, Жером, но ние търсехме точно това. Слабото им място. И го открихме в "Акведукт". Някъде там трябва да е.

— Но това е трийсетгодишен документ за компания, която дори вече не съществува — намеси се Терез. — Какво толкова може да има в него?

Четиримата се взираха в екрана. Курсорът примигваше като пулс. Сякаш беше жив. Чакаше.

Тогава Жером Брюнел се наведе напред и започна да пише на клавиатурата.

* * *

— "Акведукт"? — възкликна Франкьор и отстъпи назад, сякаш някой го бе зашлевил. — Изтрийте файловете.

Главен инспектор Ламбер извърна очи към него, но само един поглед към главен комисар Франкьор беше достатъчен. Започна да изтрива.

— Кой е натрапникът? — попита Франкьор. — Знаете ли?

— Вижте, мога да върша по едно нещо — да трия файлове или да гоня хакер. Не може и двете едновременно — каза Ламбер, докато пръстите й не спираха да се стрелкат над клавишите.

— Аз ще се заема с хакера — обади се Шарпантие от другия край на кабинета.

— Действайте — нареди Франкьор. — Трябва да разберем кой е.

— Гамаш е — заяви Тесие. — Няма кой друг да е.

— Едва ли е главен инспектор Гамаш — възрази Ламбер и продължи да работи. — Като всички останали ръководни кадри и той има компютърна грамотност, но не е експерт. Не може да е той.

— Освен това е в някакво село в източните провинции — припомни си Тесие, докато наблюдаваше кипящата дейност. — Там няма интернет.

— Който и да е този, разполага с високоскоростен широколентов достъп.

— Божичко! — обърна се Франкьор към Тесие. — Гамаш е бил примамка.

— Тогава кой е това? — попита Тесие.