Главен инспектор Ламбер извърна очи към него, но само един поглед към главен комисар Франкьор беше достатъчен. Започна да изтрива.
— Кой е натрапникът? — попита Франкьор. — Знаете ли?
— Вижте, мога да върша по едно нещо — да трия файлове или да гоня хакер. Не може и двете едновременно — каза Ламбер, докато пръстите й не спираха да се стрелкат над клавишите.
— Аз ще се заема с хакера — обади се Шарпантие от другия край на кабинета.
— Действайте — нареди Франкьор. — Трябва да разберем кой е.
— Гамаш е — заяви Тесие. — Няма кой друг да е.
— Едва ли е главен инспектор Гамаш — възрази Ламбер и продължи да работи. — Като всички останали ръководни кадри и той има компютърна грамотност, но не е експерт. Не може да е той.
— Освен това е в някакво село в източните провинции — припомни си Тесие, докато наблюдаваше кипящата дейност. — Там няма интернет.
— Който и да е този, разполага с високоскоростен широколентов достъп.
— Божичко! — обърна се Франкьор към Тесие. — Гамаш е бил примамка.
— Тогава кой е това? — попита Тесие.
— Мамка му! — изруга Никол. — Трият файловете.
Погледна Жером, той погледна Терез, а тя — Гамаш.
— Тези файлове са ни нужни — настоя главният инспектор. — Вземете ги.
— Той ще ни разкрие — предупреди Жером.
— Вече ни е разкрил — отвърна Гамаш. — Сваляйте ги.
— Не е той, а тя — обади се Никол, която също реагира много бързо. — Знам с кого си имаме работа. Главен инспектор Ламбер. Няма кой друг да е.
— Защо смятате така? — попита Терез.
— Защото тя е най-добрата. Обучавала ме е.
— Цялата папка ще изчезне, Арман — рече Жером. — Отвличайте им вниманието.
— Добре — отвърна Никол. — Криптирането държи. Виждам, че е объркана. Не, почакайте. Нещо се промени. Това вече не е Ламбер. Някой друг е. Разделили са се.
Гамаш се приближи до Жером.
— Можеш ли да копираш някои файлове?
— Вероятно да, но не знам кои са важните.
Главният инспектор се замисли, докато стискаше с ръка облегалката на дървения стол на Жером.
— Остави файловете. Всичко е започнало с "Акведукт" преди трийсет или повече години. Арно е бил замесен по някакъв начин. Фирмата е фалирала, но може би не е изчезнала. Може само да е сменила името си.
Жером вдигна поглед към приятеля си:
— Ако изляза, не можем да спасим "Акведукт". Ще я разбият на пух и прах и ще затрият всичко, няма да остане и следа.
— Давай. Излизай. Открий какво е станало с "Акведукт".
— Опитват се да съхранят файловете — съобщи Ламбер. — Знаят какво правим.
— Това не е външен човек, нито случаен хакер — предположи Франкьор.
— Не знам кой е — призна Ламбер. — Шарпантие?
След кратко мълчание Шарпантие отговори:
— Не мога да разбера. Не успявам да засека конкретна регистрация. Като призрак е.
— Спрете да повтаряте това — нареди Франкьор. — Не е призрак, а човек, който седи пред компютър.
Главният комисар дръпна Тесие настрани.
— Искам да откриеш кой рови във файловете ни. — Снишил бе глас, но думите и яростта в тях бяха пределно ясни. — Разбери къде е. Ако не е Гамаш, кой е тогава? Намери го, спри го и изтрий всички улики.
Тесие тръгна. В него не бе останала и капка съмнение какво очакваше от него Франкьор.
— Добре ли сте? — обърна се Гамаш към Никол.
Лицето й изглеждаше напрегнато, но младата жена кимна отсечено. В продължение на последните двайсет минути тя успяваше да заблуди преследвача им, като го примамваше с фалшиви следи.
Гамаш остана да я наблюдава още няколко мига, сетне отиде до другото бюро.
"Акведукт" бе банкрутирала, но както често се случваше, се бе преродила под ново име. Една компания се бе преобразувала в друга. От канализация и водоснабдяване бе преминала към пътища и строителни материали.
Главният инспектор седна на един от столовете и продължи да чете текста на екрана, като се опитваше да проумее защо главният комисар на Sûreté отчаяно се стараеше да запази тези файлове в тайна. Дотук не просто изглеждаха безобидни, ами бяха направо скучни. В тях се говореше само за строителни материали, почвени проби, арматура и проверки за издръжливост на пътната настилка.
Тогава го осени идея. Подозрение.
— Може ли да се върнеш там, където се задейства първата аларма?
— Но онзи файл нямаше нищо общо с тази компания — възрази Жером. — Беше график на ремонтните дейности на автомагистрала 20.
Гамаш обаче не отместваше поглед от екрана и чакаше доктор Брюнел да изпълни молбата му. И той го направи. Или поне се опита.