— Изчезнал е, Арман. Вече го няма.
— Трябва да излизам, сър — обади се Никол с необичайно учтив тон. — Останах твърде дълго. Скоро ще ме открият.
— Още малко — докладва Шарпантие. — Само няколко секунди. Хайде, хайде! — Пръстите му хвърчаха по клавишите. — Пипнах те, лайненце!
— Деветдесет процента от файловете са унищожени — съобщи Ламбер от другия край на кабинета си. — Почти няма къде да отиде вече. Хвана ли го?
Цареше тишина, насред която се чуваше само скоростно тракане по клавиатурите.
— Хвана ли го, Шарпантие?
— По дяволите!
Тракането престана. Ламбер получи своя отговор.
— Излязох — рече Никол и се облегна назад за пръв път от няколко часа насам. — Бях на косъм. Почти ме хванаха.
— Сигурна ли сте, че не са успели? — попита Жером.
Никол се наведе, натисна няколко клавиша, после си пое дълбоко дъх:
— Не са. За една бройка. Боже!
Доктор Брюнел погледна към съпругата си, към Гамаш и към Никол. Сетне отново насочи поглед към Терез.
— И сега какво?
— И сега какво? — попита Шарпантие. Беше бесен. Мразеше да го побеждават, а човекът, с когото си имаше работа, бе направил точно това.
Измъкнал се бе на косъм. Шарпантие бе толкова близо, че за секунда бе повярвал, че го е хванал. Но в последния момент — пуф, и онзи бе изчезнал.
— Сега ще повикаме останалите и ще опитаме пак — каза главен инспектор Ламбер.
— Според вас той все още ли е вътре в системата?
— Не успя да вземе това, за което бе дошъл. — Ламбер отново се обърна към монитора си. — Така че, да — мисля, че все още е вътре.
Шарпантие стана и тръгна към общото помещение на отдела, за да каже на останалите служители, които бяха до един специалисти по киберпретърсването, да се върнат в системата. Да намерят човека, който бе разбил собствените им защити и бе нахлул с взлом в дома им.
Когато затвори вратата зад себе си, се запита откъде инспектор Ламбер знаеше какво търси хакерът. И се почуди какво ли бе от толкова голяма важност за този натрапник, че бе готов да рискува всичко, за да го намери?
— Сега ще си дадем почивка — отвърна Гамаш и стана от стола. Мускулите го боляха и осъзна, че часове наред цялото му тяло е било напрегнато.
— Но сега ще започнат да ни търсят още по-усилено — възрази Никол.
— Да търсят. Имате нужда от почивка. Излезте да се поразходите, да си прочистите мислите.
Никол и Жером не изглеждаха убедени в думите на главния инспектор. Гамаш хвърли поглед към Жил, после пак към тях:
— Ще ме принудите да направя нещо, което не бих искал. Жил преподава йога в свободното си време. Ако не станете и не тръгнете към вратата в следващите трийсет секунди, ще ви заставя да вземете урок от него. Чувал съм, че прави невероятно "гледащо надолу куче"[88].
Жил стана, разкърши се и направи няколко крачки напред.
— Добре ще ми дойде да си пораздвижа чакрите — заяви дървосекачът.
Жером и Никол се надигнаха от столовете си и отидоха да си вземат връхните дрехи, след което се насочиха към изхода. Жил се приближи към Гамаш до печката.
— Благодаря, че ми съдействахте — рече му главният инспектор.
— За какво говорите? Та аз наистина водя курс по йога. Искате ли да ви покажа?
Жил застана на един крак, протегна ръце нагоре и бавно усука другия си крак около първия.
Гамаш повдигна вежди и се приближи до Терез, която също наблюдаваше.
— Чакам "гледащото надолу куче" — призна тя, докато си обличаше палтото. — Идваш ли с мен?
— Не, искам да почета още малко.
Комисар Брюнел проследи погледа на приятеля си, насочен към компютрите.
— Бъди внимателен, Арман.
Детективът й се усмихна:
— Не се тревожи. Ще гледам да не разливам кафе върху клавиатурата. Само искам да прегледам още веднъж файловете, които Жером успя да намери.
Възрастната жена излезе и взе Хенри със себе си, а Гамаш придърпа стола си по-близо до компютъра и зачете. Десет минути по-късно усети как някой го докосва по рамото. Беше Жером.
— Може ли да седна?
— Върнали сте се.
— Още преди няколко минути, но не исках да те прекъсвам. Откри ли нещо?
— Защо изтриха онзи файл, Жером? Не за "Акведукт", макар че и това е интересно, а първия, на който ти попадна. Ремонтния график на магистралата. Няма логика.
— Може би просто са изтрили всичко, което ние сме преглеждали — предположи Никол.
— Защо биха си направили труда? — попита Терез.
По-младата жена сви рамене:
— Знам ли?
— Трябва да влезете пак — каза Жером на Никол. — Колко близо бяха до вас? Успяха ли да засекат адреса ви?
— На училището в Бе де Шальор ли? Не мисля, но и без това трябва да го сменя. В Гранби има зоопарк с голям архив. Ще ползвам него.
— Воп — рече главният инспектор. — Готови ли сте?
— Готови — потвърди Жером.
Никол насочи вниманието си към терминала, а Гамаш се обърна към комисар Брюнел:
— Струва ми се, че първият файл е бил важен, може би дори ключов. Когато Жером го е отворил, те са изпаднали в паника.
— Но в това няма логика — възрази Терез. — Знам какви са правомощията на Sûreté, ти също. Патрулираме по пътищата и мостовете, но не ги ремонтираме. Няма причина някакво ремонтно досие да се съхранява в архива на Sûreté, още по-малко пък да е секретно.
— Затова е още по-вероятно файлът да не е имал нищо общо е официалната и законна дейност на полицията. — С тези думи Гамаш успя да задържи вниманието на събеседничката си. — Какво се случва, когато някоя магистрала има нужда от ремонт?
— Би трябвало да се обяви обществена поръчка — предположи Терез.
— А после?
— Различни фирми подават оферти. Какво намекваш, Арман?
— Права си — каза Гамаш. — Sûretè не ремонтира пътищата, но провежда разследвания при различни случаи, сред които би била и опорочена тръжна процедура.
Двамата старши полицейски служители се спогледаха.
Sûretè du Quèbec разследваше корупционни схеми. А най-често такива схеми процъфтяваха в строителния бранш.
Почти всеки отдел на Sûretè в определен момент се бе занимавал с разследване на квебекски строителни компании. От твърдения за подкупи, опорочаване на тръжни процедури и връзки с организираната престъпност до заплахи и убийства. Самият Гамаш бе ръководил следствието при изчезванията и вероятните убийства на профсъюзен лидер и мениджър в строителна фирма.
— За това ли става въпрос? — попита Терез, без да отмества поглед от очите на Арман. — Нима Франкьор се е забъркал в тази мръсотия?
— Не само себе си — рече Гамаш. — Замесил е и Sûretè.
Строителният бранш беше гигантски, влиятелен и прояден от корупция. А със съучастието на Sûretè ставаше безконтролен. Непобедим.
Залогът беше огромен — договори на стойност милиарди долари. Строителните магнати не се спираха пред нищо, за да спечелят поръчките и да ги задържат. Способни бяха да заплашат всекиго, който се изпречеше на пътя им.
Ако в Квебек имаше стари грехове с дълги и тежки сенки, те бяха в строителния бранш.
— Merde — промълви комисар Брюнел едва чуто. Знаеше, че не просто са настъпили едно лайно, а цяла планина.
— Жером, моля те, влез отново — рече Гамаш с тих глас. Наведе се напред и опря лакти в коленете си. Най-сетне имаха представа какво трябва да търсят.
— Къде по-точно?
— Договори за строително-ремонтни работи. Големи поръчки, спечелени наскоро.
— Добре. — Доктор Брюнел се завъртя на стола си и затрака по клавиатурата. Пред другия компютър до него пръстите на Никол също играеха по клавишите.
— Не, почакай! — Гамаш сложи длан върху ръката на Жером. — Не търси нови строежи. — Замисли се за няколко секунди, преди да продължи: — Трябват ни договори за ремонти.
— D'accord — кимна Жером и започна търсенето.