— Знам ли?
— Трябва да влезете пак — каза Жером на Никол. — Колко близо бяха до вас? Успяха ли да засекат адреса ви?
— На училището в Бе де Шальор ли? Не мисля, но и без това трябва да го сменя. В Гранби има зоопарк с голям архив. Ще ползвам него.
— Воп — рече главният инспектор. — Готови ли сте?
— Готови — потвърди Жером.
Никол насочи вниманието си към терминала, а Гамаш се обърна към комисар Брюнел:
— Струва ми се, че първият файл е бил важен, може би дори ключов. Когато Жером го е отворил, те са изпаднали в паника.
— Но в това няма логика — възрази Терез. — Знам какви са правомощията на Sûreté, ти също. Патрулираме по пътищата и мостовете, но не ги ремонтираме. Няма причина някакво ремонтно досие да се съхранява в архива на Sûreté, още по-малко пък да е секретно.
— Затова е още по-вероятно файлът да не е имал нищо общо е официалната и законна дейност на полицията. — С тези думи Гамаш успя да задържи вниманието на събеседничката си. — Какво се случва, когато някоя магистрала има нужда от ремонт?
— Би трябвало да се обяви обществена поръчка — предположи Терез.
— А после?
— Различни фирми подават оферти. Какво намекваш, Арман?
— Права си — каза Гамаш. — Sûretè не ремонтира пътищата, но провежда разследвания при различни случаи, сред които би била и опорочена тръжна процедура.
Двамата старши полицейски служители се спогледаха.
Sûretè du Quèbec разследваше корупционни схеми. А най-често такива схеми процъфтяваха в строителния бранш.
Почти всеки отдел на Sûretè в определен момент се бе занимавал с разследване на квебекски строителни компании. От твърдения за подкупи, опорочаване на тръжни процедури и връзки с организираната престъпност до заплахи и убийства. Самият Гамаш бе ръководил следствието при изчезванията и вероятните убийства на профсъюзен лидер и мениджър в строителна фирма.
— За това ли става въпрос? — попита Терез, без да отмества поглед от очите на Арман. — Нима Франкьор се е забъркал в тази мръсотия?
— Не само себе си — рече Гамаш. — Замесил е и Sûretè.
Строителният бранш беше гигантски, влиятелен и прояден от корупция. А със съучастието на Sûretè ставаше безконтролен. Непобедим.
Залогът беше огромен — договори на стойност милиарди долари. Строителните магнати не се спираха пред нищо, за да спечелят поръчките и да ги задържат. Способни бяха да заплашат всекиго, който се изпречеше на пътя им.
Ако в Квебек имаше стари грехове с дълги и тежки сенки, те бяха в строителния бранш.
— Merde — промълви комисар Брюнел едва чуто. Знаеше, че не просто са настъпили едно лайно, а цяла планина.
— Жером, моля те, влез отново — рече Гамаш с тих глас. Наведе се напред и опря лакти в коленете си. Най-сетне имаха представа какво трябва да търсят.
— Къде по-точно?
— Договори за строително-ремонтни работи. Големи поръчки, спечелени наскоро.
— Добре. — Доктор Брюнел се завъртя на стола си и затрака по клавиатурата. Пред другия компютър до него пръстите на Никол също играеха по клавишите.
— Не, почакай! — Гамаш сложи длан върху ръката на Жером. — Не търси нови строежи. — Замисли се за няколко секунди, преди да продължи: — Трябват ни договори за ремонти.
— D'accord — кимна Жером и започна търсенето.
— Ало, извинете за безпокойството. Надявам се, че не съм ви събудил?
— Кой се обажда? — попита съненият глас в другия край на телефонната линия.
— Казвам се Мартен Тесие и съм от Sûretè du Quèbec.
— Във връзка с майка ми ли звъните? — Женският глас изведнъж стана предпазлив. — Тук е пет часът сутринта. Какво се е случило?
— Смятате, че ви търся във връзка с майка ви? — попита Тесие с дружелюбен и спокоен тон.
— Ами тя работи в Sûretè. — Жената вече звучеше съвсем будна. — Когато пристигна, каза, че може някой да се обади.
— Значи комисар Брюнел е при вас във Ванкувър? — попита Тесие.
— Не звъните ли именно за това? Да не би да работите за главен инспектор Гамаш?
Тесие не знаеше как трябва да отговори. Нямаше представа какво е казала комисар Брюнел на дъщеря си.
— Да, той ме помоли да ви звънна. Може ли да разговарям с майка ви?
— Тя каза, че не иска да говори с него. Оставете ни на мира. Родителите ми пристигнаха изтощени. Кажете на шефа си да спре да ги тормози.
Моник Брюнел затвори, но продължи да стиска телефона си.
Мартен Тесие погледна слушалката в ръката си.
Какво трябваше да означава това? Искаше да разбере дали съпрузите Брюнел наистина са заминали за Ванкувър. Мобилните им телефони бяха там.