Тесие подслушваше и следеше апаратите, а те бяха летели до Ванкувър и пристигнали в дома на дъщеря им. През последните няколко дни бяха обикаляли града — магазини, ресторанти. Концертната зала на симфонията.
Но дали това бяха хората, или само техните телефони?
Тесие бе останал с убеждението, че са във Ванкувър, но вече не бе толкова сигурен.
Съпрузите Брюнел бяха прекъснали взаимоотношенията си с бившия си приятел и колега и бяха обявили Гамаш за параноик. Но някой бе възобновил интернет търсенето оттам, докъдето бе стигнал Жером Брюнел, преди да се откаже. А може би изобщо не се бе отказвал.
Когато дъщерята на Брюнел бе вдигнала телефона, Тесие бе доловил тревогата в гласа й.
"Във връзка с майка ми ли звъните?" — бе попитала тя.
Не "Какво има?". Не "Искате ли да говорите с майка ми?".
Не, това бяха думи, които би използвал човек, който се притеснява, че нещо може да се е случило с майка му. А никой не би задал такъв въпрос, ако родителите му спят в съседната стая.
Тесие набра колегата си във Ванкувър.
— Чакай! — каза Гамаш. Сложил си бе очилата за четене и се бе навел напред, вторачен в екрана. — Върни малко назад, моля те.
Жером го направи.
— Какво има, Арман? — попита Терез Брюнел.
Главният инспектор изглеждаше пребледнял. Комисар Брюнел никога не го бе виждала такъв. Ядосан, засегнат, изненадан — да. Но през всичките години, откакто работеха заедно, никога не го бе виждала толкова шокиран.
— Господи! — прошепна Гамаш. — Невъзможно!
Детективът помоли Жером да отвори други файлове, които на пръв поглед нямаха нищо общо. Някои бяха много стари, други — съвсем скорошни. Едни бяха от участъци далеч на север, а други — от сърцето на Монреал.
Но във всички ставаше въпрос за някакви строително-ремонтни работи. По пътища, мостове и тунели.
След известно време главният инспектор се облегна назад и продължи да се взира невиждащо някъде пред себе си. На екрана стоеше доклад във връзка с извършени наскоро пътни ремонти, но Гамаш сякаш гледаше отвъд думите. Опитваше се да улови някакъв по-дълбок смисъл.
— Имаше една жена — изрече най-накрая. — Самоубила се е преди няколко дни. Скочила е от моста "Шамплен". Можеш ли да намериш информация за нея? Марк Бро от монреалската полиция разследваше случая.
Жером не попита защо Гамаш се интересува от този случай. Захвана се за работа и бързо го намери сред файловете на полицията в Монреал.
— Казва се Одри Вилньов. На трийсет и осем години. Тялото й е било открито под моста. Досието е приключено преди два дни. Самоубийство.
— Лична информация? — попита Гамаш, докато търсеше с поглед по екрана.
— Съпругът й е учител. Имат две дъщери. Живеят на "Папино" в Източен Монреал.
— А тя къде е работела?
Жером потърси надолу във файла, после се върна нагоре и отговори:
— Тук не пише.
— Трябва да пише — настоя Гамаш. Изтика Жером настрани и сам започна да превърта съдържанието на файла и да преглежда полицейското досие.
— Може да не е ходела на работа — предположи Жером.
— Щеше да е изрично упоменато — намеси се и Терез, която също се бе надвесила и четеше досието.
— Работела е в транспортния сектор — спомни си Гамаш. — Марк Бро ми каза. Информацията е била в досието, а сега я няма. Някой я е изтрил.
— Скочила е от моста, значи? — попита Терез.
— Ами ако Одри Вилньов не е скочила сама? — Гамаш се извърна от екрана и погледна двамата си приятели. — Ако някой я е бутнал?
— Защо?
— Защо местоработата й е заличена от досието? — попита детективът. — Попаднала е на нещо.
— Какво? — зачуди се Жером. — Това е доста смело предположение, не мислиш ли? От действията на някаква отчаяна жена стигна до убийство.
— Може ли да се върнеш — помоли Гамаш, без да обръща внимание на забележката на приятеля си — във файла, който разглеждахме преди малко?
На екрана се появи отново договорът за пътните ремонти. Стотици милиони долари бюджет за поправка на пътната инфраструктура, и то само в рамките на същата година.
— Ами ако всичко това е лъжа? — продължи главният инспектор. — Ако работата, която виждаме описана тук, така и не е била свършена?
— Искаш да кажеш, че фирмите са взели парите, но не са направили ремонтите? — попита Терез. — Според теб Одри Вилньов е работела за една от тези фирми, разбрала е какво се случва и се е опитала да ги изнуди?
— Още по-лошо — рече Гамаш. Лицето му бе посивяло. — Нищо не е било ремонтирано.