Замълча и позволи на останалите да възприемат напълно казаното. Във въздуха насред старата училищна стая изплуваха образи. Надлези в центъра на града, тунели под земята. Мостове. Огромни, дълги отсечки, по които всеки ден преминаваха десетки хиляди автомобили.
Нищо не бе ремонтирано вероятно в продължение на десетилетия. А парите влизаха в джобовете на строителните магнати, на профсъюзите, на престъпните групировки и дори на онези, от които обществото очакваше да пресичат подобни схеми. Полицаите от Sûretè. Милиарди долари. А километри пътища, тунели и мостове щяха всеки момент да рухнат.
— Хванах ги — обяви Ламбер.
— Кои са? — попита Франкьор. Върнал се бе в своя кабинет и проследяваше търсенето от личния си компютър.
— Все още не знам, но са влезли през участъка на Sûretè в Шефервил.
— Намират се в Шефервил?
— He. Tabarnac! Използват архивите. Библиотечната мрежа.
— Което означава?
— Че могат да се намират навсякъде в провинцията. Но вече ги засякохме. Само въпрос на време е да разберем точното им местоположение.
— Нямаме повече време — възрази Франкьор.
— Е, ще трябва да намерите.
— Можем ли да им се изплъзнем? — попита Терез, а съпругът й поклати глава.
— Тогава не им обръщай внимание — рече Гамаш. — Трябва да продължим. Влез в строително-ремонтните файлове. Търси колкото се може по-навътре. Има нещо планирано. Не е само ежедневната корупция, а някакво конкретно събитие.
Жером загърби предпазливостта и се гмурна сред файловете.
— Спрете го! — изкрещя Франкьор в слушалката на телефона.
На екрана на компютъра му се бе появило име и след по-малко от секунда бе изчезнало. Но той го бе видял. Те — също.
Одри Вилньов.
Наблюдаваше втрещено как на екрана се отваряха файл след файл. Строителни работи. Договори за ремонти.
— Не мога да го спра — призна Ламбер. — Не и преди да установя къде е, откъде се е свързал.
Франкьор гледаше с безсилие как натрапникът отваряше файлове, зарязваше ги и продължаваше. Ровичкаше, а после бързо минаваше нататък.
Главният комисар погледна часовника. Почти десет сутринта. Почти бе дошъл моментът.
Но и натрапникът почти бе стигнал до целта си.
И тогава изведнъж бясното претърсване на мрежата спря. Курсорът примигваше на екрана, сякаш бе замръзнал на едно място.
— Господи! — възкликна Франкьор с широко отворени очи.
Гамаш и Терез се взираха в екрана. В името, което се бе появило. Заровено на най-дълбокото ниво. Под законните досиета. Под подправените документи. Под ремонтираното и фалшифицираното. Под дебел пласт merde. Там се криеше едно име.
Главен инспектор Гамаш се обърна към Жером Брюнел, който също се взираше в екрана. Но не с удивлението, което изпитваха съпругата му и приятелят му. Обзело го бе друго натрапчиво чувство.
Вина.
— Знаел си — прошепна Гамаш, почти неспособен да говори.
Кръвта се бе отцедила от лицето на Жером и едрият мъж дишаше плитко. Устните му бяха побелели.
Знаеше. От няколко дни. Откакто бе задействал алармата, заради която бяха дошли тук да се крият. Донесъл бе тайната си в Трите бора. Влачил бе това име със себе си навсякъде — от училището и бистрото до леглото си.
— Знаех.
Думата се отрони тихо от устните му, но изпълни цялата стая.
— Жером? — промълви Терез, без да знае от кое е по-шокирана. Дали от името, на което бяха попаднали току-що, или от това, че съпругът й знаеше за него от толкова време.
— Съжалявам — рече Жером. С усилие избута стола си назад и краката му изскърцаха върху пода като тебешир върху черна дъска. — Трябваше да ви кажа.
Погледна лицата им и разбра, че тези думи въобще не се доближаваха до онова, което е трябвало да стори, а не бе сторил. Но очите им бяха отново вперени в монитора и в курсора, който примигваше пред името.
Жорж Ренар. Министър-председателят на Квебек.
— Знаят — съобщи Франкьор по телефона. Разговаряше със своя началник и му бе разказал всичко. — Трябва да задействаме плана. Незабавно.
Жорж Ренар не отговори веднага.
— Не можем да започнем — каза премиерът накрая. Гласът му бе спокоен. — Освен вашата роля има и други елементи от плана, както знаете. Ако Гамаш е толкова близо, спрете го.
— Все още търсим натрапника — призна Франкьор. Постара се да овладее гласа и дишането си. Да звучи едновременно убедително и разумно.
— Натрапникът вече няма особено значение, Силвен. Очевидно работи за Гамаш. Подава му информацията. Ако главният инспектор е единственият човек, който е способен да свърже фактите, тогава оставете хакера и тръгнете след него. По-късно ще имате предостатъчно време да се занимаете с останалите. Споменахте, че Гамаш е в някакво село в източните провинции?