— Да, Трите бора.
— Заловете го.
— Колко време ни остава, докато ни намерят? — попита Гамаш и се насочи към вратата. Когато я наближи, Жил пусна предните крака на стола си да стъпят на пода с глухо тупване, изправи се и дръпна стола настрани.
— Час или два — предположи Жером. — Арман…
— Зная, Жером. — Гамаш взе палтото си от закачалката до вратата. — Никой от нас не е невинен. Съмнявам се, че иначе щеше да е по-различно. Сега трябва да се съсредоточим и да продължим напред.
— Трябва ли да тръгваме? — попита Терез, докато гледаше как Гамаш се облича.
— Няма къде да отидем.
Изрече тези думи тихо, но твърдо, за да не остави у никого фалшиви надежди. Ако се наложеше да се защитават, трябваше да го направят тук.
— Вече знаем кой е замесен — рече главният инспектор, — но все още нямаме представа какво са намислили.
— Смяташ ли, че има нещо повече от укриване на стотици милиони долари в подкупи? — попита Терез.
— Да — кимна Гамаш. — Парите са само приятен бонус, с който купуват мълчанието на партньорите си. Но истинската цел е друга. Нещо, по което работят от години. Започнало е с Пиер Арно и сега приключва с премиера.
— Ще видим какво можем да намерим за Ренар — каза Жером.
— Не, оставете Ренар — прекъсна го Гамаш. — Ключът е Одри Вилньов. Тя е разбрала нещо и е била убита. Открийте за нея всичко, което можете. Къде е работила, с какво се е занимавала. Какво може да е разбрала.
— Не може ли просто да се обадим на Марк Бро? — попита Жером. — Той е разследвал смъртта й. Информацията трябва да е в записките му.
— Някой е променил доклада му — поклати глава Терез. — Не знаем на кого можем да имаме доверие.
Гамаш извади ключовете за колата си от джоба на палтото.
— Къде отиваш? — попита го комисар Брюнел. — Нали няма да ни изоставиш?
Главният инспектор я погледна в очите и там видя същото, което бе видял в очите на Бовоар във фабриката. Когато го бе оставил.
— Трябва да вървя.
Пъхна ръка под сакото, извади пистолета си и го подаде на приятелката си.
Терез Брюнел поклати глава:
— Нося си моето оръжие…
— Така ли? — учуди се Жером.
— Да не мислиш, че работя в столовата на Sûretè? — погледна Терез съпруга си. — Никога не съм го използвала и се надявам да не ми се наложи, но ако ситуацията го изисква, няма да се поколебая.
Гамаш отправи поглед към другия край на помещението, където Ивет Никол седеше пред компютъра си и работеше.
— Полицай Никол, елате с мен до колата, моля ви.
Младата жена остана с гръб към тях.
— Полицай Никол.
Вместо да повиши тон, главен инспектор Гамаш заговори по-тихо. Гласът му се понесе през училищната стая и се вкопчи в слабия женски гръб. Видяха я как се напряга.
Тогава Никол се изправи.
Гамаш почеса ушите на Хенри и отвори вратата.
— Почакай, Арман — спря го Терез. — Къде отиваш?
— В ПОП. Да разговарям с Пиер Арно.
Комисар Брюнел отвори уста и понечи да възрази, но осъзна, че няма значение. Вече бяха разкрити. Сега само бързината беше важна.
Гамаш изчака Никол отвън, под навеса пред входа на училището.
Габри, който беше тръгнал към бистрото, ги видя, помаха, но не се приближи. Беше почти единайсет предиобед и слънчевите лъчи искряха върху снега. Селото изглеждаше така, сякаш бе посипано със скъпоценни камъни.
— Какво искате? — попита Никол, след като най-сетне излезе от училищната сграда и затвори вратата зад себе си.
На Гамаш му приличаше на първата петзначка, която бе избутана навън от къщата и запратена пред широкия свят против волята й. Главният инспектор заслиза по стъпалата, а после пое по пътеката към колата си, но не погледна към младата жена, докато й говореше.
— Искам да разбера какво търсехте в пансиона преди няколко дни.
— Казах ви.
— Излъгахте ме. Нямаме много време. — Сега вече я погледна. — Онзи път в гората знаех, че ме излъгахте и въпреки това избрах да ви се доверя. Знаете ли защо?
Очите на Никол пламтяха, а дребничкото й личице почервеня:
— Защото нямахте друг избор.
— Защото въпреки поведението ви вярвам, че имате добро сърце. Да, странна глава — усмихна се Гамаш, — но и добро сърце. Сега обаче трябва да разбера. Защо бяхте там?